Makedonija/Macedonia
Upatstva za registriranje i koristenje na forumot

"Bugari, kako vi prom'kna ova be?! "

Email this topic to a friend
Printer-friendly version of this topic
Archived thread - Read only 
Previous Topic | Next Topic 
Home Conferences Politika (Protected)
Original message

Skopjanec Click to EMail SkopjanecClick to check IP address of the poster 08-Sep-03, 10:40 PM (GMT)
"Bugari, kako vi prom'kna ova be?! "
Spored ruskiot civilen agent Petraev pri posetata na Makedonija so Hilmi pasa vo 1907:

"...Kako zaklucok jas ne mozam da ne naglasam, deka samoto naselenie pocnuva mosne zabelezitelno da se cuvstvuva optovareno od propagandite i toa najiskreno bara da bide ostaveno namira. Vo Kosturskata kaza doadjaa kaj nas delegacii od selata i ni izjavuvaa deka ne gi sakaat nitu grckite, nitu bugarskite uciteli i svetenici, tuku molat da im bidat dadeni makedonski. Na prasaweto za nivnata nacionalnost tie odgovaraa deka se MAKEDONCI. Takvite pojavi se daleku od toa da bidat poedinecni, a tie pokazuvaat deka hristijanskoto naselenie na Makedonija e vekje izmoreno od gnetot vrz nego na raznite propagandi, i deka kaj nego pocnuva da se budi nacionalnoto samosoznanie, koesto se razlikuva od onie, sto otstrana mu se nametnuvaat."



  Top

 Table of contents

Mosne interesno..., Skopjanec, 08-Sep-03, (1)
Hmmm..., Skopjanec, 08-Sep-03, (2)
Aaaa Izea Mazoski, vaa rabota ne e ..., Skopjanec, 08-Sep-03, (3)
I pak Goce???, Skopjanec, 08-Sep-03, (4)
Ne be ova ne e normalno!!!, Skopjanec, 08-Sep-03, (5)
Ova e neverojatno!, Skopjanec, 08-Sep-03, (6)
Vekje ima elementi na "svetovna kon..., Skopjanec, 08-Sep-03, (7)
Francuzite se kupeni!!!, Skopjanec, 09-Sep-03, (8)
Sto velat makedonskite potomci - vn..., Skopjanec, 09-Sep-03, (9)
Ah toj Goce, Skopjanec, 09-Sep-03, (10)
Dimo Hadzidimov za Makedonskiot nar..., Skopjanec, 09-Sep-03, (11)
RE: Dimo Hadzidimov za Makedonskiot..., Skopjanec, 09-Sep-03, (12)
Kuzman Sapkarev, Skopjanec, 09-Sep-03, (13)
RE: Bugari, kako vi prom'kna ova be..., Perdika, 11-Sep-03, (14)
A ova kako vi prom'kna???, Skopjanec, 11-Sep-03, (15)
RE: A ova kako vi prom'kna???, Perdika2, 12-Sep-03, (16)
Poslednovo NAJMNOGU prom'knalo!, Skopjanec, 12-Sep-03, (18)

Lobby | Topics | Previous Topic | Next Topic
Messages in this topic

Skopjanec Click to EMail SkopjanecClick to check IP address of the poster 08-Sep-03, 10:41 PM (GMT)
1. "Mosne interesno..."
"Македонија", број 4, Русе, 11. ХI.1888 год.

"Секој Македонец, приспомнувајќи си за Александра Македонски, вели: 'Ние сме го имале цар Александар Велики.'"

  Top

Skopjanec Click to EMail SkopjanecClick to check IP address of the poster 08-Sep-03, 11:06 PM (GMT)
2. "Hmmm..."
Izgleda i Goce bil pod vlijanie na Kominternata?!

"BUGARSKATA VLADA KOJA IMA CISTI ZAVOJUVACKI NAMERI KON MAKEDONIJA STOM KJE POCNE DA DAVA PARI, KJE ZNAE KAKO DA JA ISPOLZUVA SO TAA "POMOS" SOZDADENATA SOSTOJBA NA RABOTITE VNATRE. tAA NEMA DA SE ZADOVOLI SO NEKAKVI PLATONSKI CUVSTVA TUKU KJE SAKA REALNI PRIVILEGII..."

  Top

Skopjanec Click to EMail SkopjanecClick to check IP address of the poster 08-Sep-03, 11:08 PM (GMT)
3. "Aaaa Izea Mazoski, vaa rabota ne e rabota!"
"Почитувани господа,

Македонскиот старословенски народ уште пред 2,500 години е доведен од Цар Каран, коj како Цар Филип и Александар бил чист Словен. Не повеке од 500 години поминаа откако Македониjа и македонскиот стар словенски народ се потиснати и се наогаат под тешкиот турски jарем. Ние клетите Макеоднци, офкаме и плачеме, но никоj не сака да не чуе, дури и самите наши брака ни пречат."

18 jули, 1888 година, Киев, Русиjа

  Top

Skopjanec Click to EMail SkopjanecClick to check IP address of the poster 08-Sep-03, 11:13 PM (GMT)
4. "I pak Goce???"
"Nie ne mozeme da se nadevame na TUDJA (prevod na bugarski: "cuzda") pomos, DA CEKAME POMOS OD BUGARIJA.....treba da se podgotvime od vnatre - vo dusata...da pronikne taa idea se da se podgotvi i togas da se krene masovno vostanie. Dotogas nikoj odnadvor da ne se mesa vo nasata rabota." :-o)

  Top

Skopjanec Click to EMail SkopjanecClick to check IP address of the poster 08-Sep-03, 11:22 PM (GMT)
5. "Ne be ova ne e normalno!!!"
Dajte pomagajte, vo kriza sum, ne mozam da zapram da postiram propaganden materijal od Kominternata od 1871 godina!!!

" Najposle, makedonskoto prashanje izleze vo javnost i se pojavi vo pecatot. Nie velime najposle ,zashto OVA PRASANJE NE E NOVA RABOTA. Nie ushte pred DESET GODINI slushame od nekoi luge vo Makedonija deka tie NE SE BUGARI TUKU MAKEDONCI, potomci na starite Makedonci, deka MAKEDONCITE se SLOVENI, a Bugarite TATARI i ne znam shto drugo....."

Petko Racev Slavejkov.18-1-1871 god

  Top

Skopjanec Click to EMail SkopjanecClick to check IP address of the poster 08-Sep-03, 11:31 PM (GMT)
6. "Ova e neverojatno!"
Петар Драганов, истакнат руски славист, кој со научни методи го проучувал македонскиот јазик изведувајќи заклучоци дека тој е посебен јазик, различен од јазиците на соседните словенски народи и дека македонскиот народ, како посебен народ, се разликува од српскиот и бугарскиот народ.

Писмо од Драганов до В. И. Ламански во кое се вели:

"Србите, и особено Бугарите го презираат тоа наречје. Тие не знаат дека литературата на автентичното македонско наречје, колку и да е мала, во секој случај е факт" (1888 год.)

Писмо од Петар Драганов во кое тој изјавува: "Јас воопшто не страдам од српско-бугарска политичка зашеметеност во моите погледи за македонското наречје, а мојата филолошка работа се одликува со научна трезвеност." (1885 год.)

  Top

Skopjanec Click to EMail SkopjanecClick to check IP address of the poster 08-Sep-03, 11:40 PM (GMT)
7. "Vekje ima elementi na "svetovna konspiracija""
"MOJITE VOZGLEDI VO TOJ SLUCAJ NE SE NESCHO NOO I BEZOSNOVANO, A SET SAMO CEKOR NAPREED VO DOSEGASNOTO RAZVIJANJE NA NASETO NACIONALNO SAMOSOZNANJE I SET ZATOA SOSEM PRIRODNI I OSNOATELJNI."

Krste Petkov Misirkov, "Za Makedonskite raboti," Sofija 1903, str. 132.

  Top

Skopjanec Click to EMail SkopjanecClick to check IP address of the poster 09-Sep-03, 00:24 AM (GMT)
8. "Francuzite se kupeni!!!"
Emanuel Divijar, roden vo Lion vo 1887 godina, direktor na Biroto za arhivi i profesor na Institutot Zan Zak Ruso:

"'SRBIN LI SI? BUGARIN LI SI? GRK ILI ALBANEC?' NA OVAA SERIJA PRASANJA MAKEDONSKIOT NAROD DENES KAKO I VCERA, GO DAVA ISTIOT ODGOVOR: 'JAS SUM MAKEDONEC'.....OSLOBODENA OD TURSKIOT JAREM, MAKEDONIJA E SOOCENA SO NEKOGASNITE STRAVOVI, SEGA USTE POUZASNI. TURSKITE EGZEKUCII SE ZAMENETI SO POUCENI TORTURI, SO PORAFINIRANI ZLOSTORSTVA. TOJ NAROD VEKJE NE MOZE NI DA ZBORUVA NA SVOJOT JAZIK. A SEPAK NE SE OTKAZUVA OD NEGO. POVEKJE OD KOGA I DA E TOJ BARA NEZAVISNOST."

La Macedoine vue par Europe 1925-29, Skopje, 1991, s. 132.

  Top

Skopjanec Click to EMail SkopjanecClick to check IP address of the poster 09-Sep-03, 01:10 AM (GMT)
9. "Sto velat makedonskite potomci - vnukata na Goce"
LAST EDITED ON 09-Sep-03 AT 01:17 AM (GMT)

Катерина Трајкова - Нурџиева: Со Бугарија ме поврзуваат маки и страдања, со Македонија моите солзи, сепак, решив сe да заборавам

Гоце ќе беше горд што се борел за овој народ
Катерина Трајкова-Нурџиева, внуката на Делчев и секретарката на Ченто, од овој месец ќе добива македонска пензија во висина од сто евра

Кога Гоце би го почувствувал она што јас го почувствував на стогодишнината од Илинден, би бил неизмерно горд што се борел и што го жртвувал својот млад живот за слободата на Македонија и на македонскиот народ. Никогаш нема да го заборавам она што ми се случи на Втори август во Крушево, додека одев пеш кон Мечкин Камен. Кога разбраа која сум, стотици луѓе од шпалирот од двете страни на патот во хор и со солзи во очите извикуваа "Гоце, Гоце". Гоце беше човек од народот и се бореше за него, па затоа и сега сите го сакаат и го почитуваат, без разлика на партиската определеност на луѓето, изјави за "Дневник" Катерина Трајкова-Нурџиева, внуката на Гоце Делчев.

Таа завчера престојуваше во Штип, град во кој пред шест децении учителствувала, на крајот од нејзината десетдневна посета на Македонија по повод илинденските празници. Пред заминувањето за Благоевград, каде што живее Трајкова-Нурџиева, таа не информираше, а тоа го потврдија и претставници на државниот протокол кои ја придружуваа внуката на Гоце во Штип, дека од овој месец ќе прима македонска пензија во висина од сто евра.

- Со Бугарија ме поврзуваат многу маки и страдања, со Македонија многу мои солзи. Сепак, пред Илинден решив се да заборавам. Бев во Крушево, во Охрид, во Штип. Во Скопје го видов легендарното Црешово топче на востаниците. Го прегрнав и се фотографирав со него. Сите луѓе беа многу срдечни со мене, па од Македонија заминувам со полно срце. Гувернерот на НБМ ми подари два златника со ликот на Гоце за моите внуци Велимир и Гоце, а целото мое семејство ќе биде покането во Македонија во септември, кога ќе се промовираат златниците со ликот на Ченто. На министерот за култура му подарив фотографија од гробот на Никола, таткото на Гоце, кој почива во Благоевград и за чиј гроб се грижам само јас - вели 81-годишната внука на Делчев и некогашна секретарка на Ченто.

Катерина Трајкова-Нурџиева е родена во 1922 година во Горна Џумаја, денешен Благоевград, откако нејзините родители, како "бежанци", во 1915 година се преселиле од Егејска во Пиринска Македонија. Нејзиниот дедо бил брат на Гоцевата мајка, Султана, а таткото на Катерина и Гоце биле први братучеди и соборци во револуционерното движење. Во Софија завршила учителска школа, во 1943 година била испратена на работа во Штип, град во кој од 1894 до 1896 година учителствувал и ја започнал револуционерната дејност нејзиниот чичко, Гоце. Поради тоа што не се согласувала со тогашната бугарска окупаторска власт во Македонија, следната година била затворена во штипскиот затвор, од каде што била депортирана на егејскиот остров Тасос.

Од почетокот на септември 1944 година, со Дванаесеттата македонска бригада "Гоце Делчев", учествувала во борбите за ослободување на Македонија. По ослободувањето на Штип, во овој град останала два месеца како инструкторка на курс, а потоа била префрлена во Главниот штаб во Скопје. На предлог на легендарниот Павел Шатев, кој бил пријател со нејзиниот татко, Катерина му станала секретарка на Методија Андонов-Ченто. По неговата ликвидација, почнале маките и на Катерина, поради што морала да се врати во Благоевград. Таму се вработила и се омажила. Сопругот и починал во 1972 година. Нејзините две ќерки завршиле високо образование и се омажиле. Едната во Разлошко, другата во Русе. Оттогаш Трајкова- Нурџиева живее сама во Благоевград со бугарска месечна пензија од 40 евра.

  Top

Skopjanec Click to EMail SkopjanecClick to check IP address of the poster 09-Sep-03, 01:54 AM (GMT)
10. "Ah toj Goce"
"...DA SE RAZDELI MAKEDONIJA NEMA DA BIDE DOBRO ZA NAORDOT, ZATOA EVE EDEN PRIMER: OVIE BUGARI KOI STO KJE OSTANAT VO SRBIJA NELI KJE SE POD ROPSTVO? OVIE GRCI KOISTO KJE OSTANAT POD BUGARIJA NELI JE BIDAT ROBOVI?...PODOBRO NIE, MAKEDONSKIOT NAROD, DA SI BIDEME ODDELNO, BEZ RAZLIKA NA GRCI, SRBI I BUGARI, DA SE GLEDA PODEDNAKVO KON SITE..."

  Top

Skopjanec Click to EMail SkopjanecClick to check IP address of the poster 09-Sep-03, 08:37 AM (GMT)
11. "Dimo Hadzidimov za Makedonskiot narod"
"Ако народите имаат право самите да иа определат своjата судбина, македонскиот народ исто така го има тоа право и за определуване на своjата судбина нема зошто да ги праша Бугариjа, Србиjа или Грциjа, туку пред себе себе и само себе.....Да бидеме готови за новиот Илинден, кои што кjе стави краи на бесплодното мачеништво на храбрата и достоина за своиа слобода Македониа. Грешките на одредени личности, што се нашле во раководството на движенето, не можат да бидат грешки на самото движене. Осудуваикjи и не допуштаикjи никакви авантури, ние во исто време ги откриваме скриените цели што ги проследуваат
ГОЛЕМОБУГАРСКАТА буржуазиа и монархиа".
  Top

Skopjanec Click to EMail SkopjanecClick to check IP address of the poster 09-Sep-03, 03:07 PM (GMT)
12. "RE: Dimo Hadzidimov za Makedonskiot narod"
LAST EDITED ON 09-Sep-03 AT 03:08 PM (GMT)

Nezavisno od silnata propagandna dejnost na sosednite balkanski drzavi vo Makedonija i vo svetot vodena so cel da go dokazat nivnoto "pravo" nad ovaa teritorija i narod, uste vo vtorata polovina na XIX-ot vek, francuskite diplomatsko-politicki i drugi pretstavnici go naglasuvaat soznanieto za POSEBNOSTA NA MAKEDONSKIOT NAROD vo odnos na sosednite balkanski narodi. Pritoa, mu zabelezuvaat na makedonskiot narod za negovata zatvorenost, za koja smetaat deka e "MOZEBI E REZULTAT NA STRAVOT DA SE DEKLARIRAAT OTVORENO ZA MAKEDONCI." (Archives diplomatique de Ministere des affaires etrangeres. Nantes, Fond, Etat General des fonds, serie, Monastir (Bitola), vol. 11-14)

Ovie francuski soznanija i ocenki se izvleCeni od dokumentacijata vo arhivskiot diplomatski centar vo Nant i Pariz, vo arhivskiot fond “Generalen dr`aven fond”. Spored ovaa francuska dokumentacija, “MAKEDONCITE PORESITELNO KJE SE DEKLARIRAAT ZA MAKEDONCI VO PRVITE DVE DECENIII NA XX VEK." I koga vekje javno koga veke jasno se oznacuva naselenieto vo Makedonija kako poseben makedonski narod, koj sustinski se razlikuva spored svoite nacionalni belezi - jazik, teritorija, tradicii, obicai i drugi karakteristiki svojstveni za edna posebna nacija, razli~ni od onie na sosedite, se naglasuva deka e "APSURDNO DA SE SMETA KAKO STO SE PRAVI VO SOFIJA I BELGRAD DEKA MAKEDONIJA E BUGARSKA ILI SRPSKA" (Vidi poopsirno: Lazar Lazarov, VMRO niz francuskata dokumentacija. Skopje, ZUMPRES, 1997, s. 9.), a sto se odnesuva do nacionalnosta, "AKO PRASATE EDEN MAKEDONEC ZA TAA RABOTA, TOJ SEKOGAS ODGOVARA DEKA E MAKEDONEC I E ZA SOZDAVANJE NEZAVISNA MAKEDONIJA, EDNOSTAVNO ZATOA STO VO TOA GLEDA RESENIE I NACIN ZA OSLOBODUVANJE OD POLICISKATA TIRANIJA NA TURSKITE, SRPSKITE I BUGARSKITE VLASTI...ZATOA OVA RESENIE E NAJPOGODNO ZA DA IM SE STAVI KRAJ NA STREMEZITE I SPROTIVNOSTITE NA SOSEDNITE DRZAVI KON MAKEDONIJA, ZASTO SOPERNICITE SEKOGAS GO GLEDAA MAKEDONSKOTO NASELENIE ZA SVOE."


  Top

Skopjanec Click to EMail SkopjanecClick to check IP address of the poster 09-Sep-03, 10:21 PM (GMT)
13. "Kuzman Sapkarev"
Samiot Kuzman Sapkarev okolu 1884 godina vo vrska so obnovuvaweto na Ohridskata arhiepiskopija izjavil:

"Narodot se voodusevuva{e od idejata za obnova na Ohridskata nezavisna arhiepiskopija ili - kako sto ja narekuvaa mesnite ziteli - Ohridska patrijarsija. Sekoj se potsetuvase i si zamisluvase kako li izgledala taa vo zlatnite vreminja koga postoela."

  Top

Perdika Click to EMail PerdikaClick to check IP address of the poster 11-Sep-03, 10:23 AM (GMT)
14. "RE: Bugari, kako vi prom'kna ova be?! "
Всички видни книжовници и обществени дейци от Македония, като например Паисий Хилендарски, Й. Кърчовски, К. Пейчинович, Партений Зографски, Й. Хаджиконстантинов-Джинот, братя Миладинови, Р. Жинзифов, Гр. Пърличев, К. Шапкарев и други многократно изявяват в съчиненията си своето българско народностно и езиково съзнание. За пример ще посочим само някои от заглавията на съчиненията на посочените книжовници: Паисий Хилендарски - "История славеноболгарская..." (1762, издадена за пръв път в Пловдив през 1898 г.), Й. Кърчовски - "Повест ради страшнаго и втораго пришествия Христова, собранная от различних светих писаниях и преведенна на простейший язик Болгарский..." (в Будине граде, 1814) и "Чудеса пресветия Богородици, преведени от книга Амартолон Сотириа на болгарский язик..." (в Будине граде, 1817), К. Пейчинович - "Книга сия зовомая Огледало, описася ради потреби и ползования препростейшим и некнижним язиком Болгарским Долния Мисси..."* (в Будине граде, 1816), П. Зографски - "Мисли за болгарскиот язик" (списание "Български книжици", 1858 г.), Й. Хаджиконстантинов - Джинот - "ъ, ж,IЖ литери болгарски" /ж,IЖ - са старобългарски букви и ги нямам на клавиатурата/ (Цариградски вестник, 1852, брой 82-85) и Обичаи в Долной Мисии* или Западной Болгарии" (Цариградски вестник, брой 82-85), братя Миладинови - "Български народни песни" (в Загреб, 1861), Р. Жинзифов - "Новобългарска сбирка" (Москва, 1863), К. Шапкарев - "Сборник от български народни умотворения" (София, 1891-1892) и още много други.

* Долния Мисси, Долной Мисии, Долна Мизия, Западна България- до средата на XIX век местните хора наричат по този начин Македония, за разлика то Горна Мизия, която е днешна Северна България. След това гърците въвеждат името Македония, с цел по-късно да я присъединят към Гърция. Гърците смятали, че там живеят българофонни гърци. Това разбиране за известен период от време се приема и от Русия.

"Вера и народност", четиво из "Българский буквар" на Кузман Шапкарев.

Ето какво пише Кузман Шапкарев:
1868 г.
"Питание: Що е най-вето человеку?
Отговор: Верата и народността.
Питание: Спроти верата какъв си?
Отговор: Християнин.
Питание: А по народност що си?
Отговор: По народност съм българин.
Питание: Защо?
Отговор: Защото съм роден от татко и майка българе и говорам (сборувам) български.
Питание: Не бидвит ли да си изменит човек верата и народността?
Отговор: Има такви людйе, що си изменват верата и народността, туку тийе чинят най-тежък грех; такви людий ся имает от светът за предатели. Тийе никому не са мили, ами секой ги мрази и ненавижда, за това яз никога не ке проста да ми поминит такво нещо в умът ми и всекога ке ся мъчйа да свестявам такви изумени людйе."

ИЗТОЧНИК
1. Кузман Шапкарев. Българский буквар, Чяст А или взаимоучителни таблици на наречие по вразумително за македонските българи, Цариград, 1868 година, страница 45.
(ОРИГИНАЛЪТ Е НА БЪЛГАРСКИ)


Из "Автобиографията" на Кузман Шапкарев относно учебното дело в Македония.

Ето какво пише Кузман Шапкарев:
1864 година.
"Родословие и житие Кузмана, сина Тасева (Атанасова), сина Песхалова, сина Михаила Шапкарова от Охрид. Михаил Шапкаров, родом българин от село Лесковец, един час въсточно от Охрид на западното ребро на планината Петрино, роди синови (число....), именуеми х. Петър и Пасхал...
Гореречените два подучители мои ми заслужиха мене: единият Миле Скопачев, бъдещем добър певач църковен (псалт), ме поучи малу да пея, устна музика, или како велят по-просто "псалтика", а другия Константин Хр. Узунов, пръв той ми даде повод да се заучим на майчиният ми език. Той ми даде един сръбски буквар (защото тогава български немаше в нашиве страни, нито мислеше некой за български, но сега, хвала Богу), миги научи буквите и ми вдъхна най-първата искрица на любовта към майчиният си език...
В тригодишното почти вече, що учителствувах в Струга, две доста забележителни неща зедоха място (са сториха). Първо. Що за пръв път, яз въведох в училището да се учат и майчиния ни език - болгарският, койт то един век почти напред (70 години) бе изчезнал. Следователно се въведе и в църквата. На това въвеждание причина бе приснопамятний Димитър Миладинов, за кого ке се речит по-пространно на друго място. Той приснопамятний мъж, бидеещем от многу години елински учител, можит и гръцки спомагател, а български гонител, на последните си години (по подражение на Св. Павла) позна заблуждението, в което се нахождаще не само народът български, що населяват цяла Македония, но и същий той се отхвърли от заблуждението си и с пламенна радост се грижи дори до мъченическата си смърт за нравственното разбудвейне на народът и за въвежданието на български език по българските училища и църкви, в кои бе влегал гръцкият език. Това поприще следуваещем писнопамятният мъж ми даде таков повод и мене да въведа в училището ми българският език, кого бях научил малу да читам уще 1856 в Охрид от Константин Хр. Узунов. Само потребните книги немах... После, от како хойде в Кукуш, ми прати доволни български буквари и св. история, издадени от архимандрита Партения Зографского, сегашний Полиянински (Кукушки) владика..."

ИЗТОЧНИК
1. Ив. Снегаров. Принос към историята на просветното дело в Македония. списание "Македонски преглед", книжка I, 1927 година, страници 57-58.; книжка 2, страници 40-58.
(ОРИГИНАЛЪТ Е НА БЪЛГАРСКИ)

В средата на XIX век гърците въвеждат името Македония за Югозападна България. Те са смятали, че в този район живеят българофонни гърци, наследници на Ал. Македонски. Ето какво пише по този повод Кузман Шапкарев в едно свое писмо от 25 май 1888 година до Марин Дринов.

"Нъ по-чудно е името Македонци, което наскоро, едвай преди 10-15 години, ни натрапиха и то от вън, а не както некои мислят от самата наша интелигенция... Народът обаче в Македония не знае нищо за то архаическо, а днес с лукава цел от една страна, с глупешка от друга подновено прозвище; той си знае постарото: Бугари, макар и неправилно произнасяно, даже освоява си го като собствено и преимуществено свое, нежели за другите Българи. За това ще видите в предговора на испратените ми книжици."

ИЗТОЧНИК
1. П. Динеков, Писма на Кузман Шапкарев до проф. Марин Дринов, списание "Македонски преглед", IX, 1934 година, книжка 2, страница 55.
(ОРИГИНАЛЪТ Е НА БЪЛГАРСКИ)


  Top

Skopjanec Click to EMail SkopjanecClick to check IP address of the poster 11-Sep-03, 10:33 PM (GMT)
15. "A ova kako vi prom'kna???"
"...BUGARITE TUKA IGRAAT SO NAS I SI JA VRTAT VODATA NA NIVNA VODENICA PREKU NATANIEL, KOJSTO E MAKEDONEC, NO E SVRTEN KON BUGARITE..."

Arhiv Srbije (Beograd) Fond: Ministarstvo prosvete, P. nbr. 981/8.VI.1879; Razgledi XIV/10 (1972), p. 1132.

  Top

Perdika2 Click to EMail Perdika2Click to check IP address of the poster 12-Sep-03, 03:51 PM (GMT)
16. "RE: A ova kako vi prom'kna???"
Никой неси играе с вас, а ви казваме истината. Вземи да ми цитираш едно произведение на Кузман Шапкарев, което е издадето изцяло в Македония. Няма такова, защото той навсякъде се определя като българин. А в България в библиотеките можете да намерите неговите оригинални издания.
  Top

Skopjanec Click to EMail SkopjanecClick to check IP address of the poster 12-Sep-03, 11:11 PM (GMT)
18. "Poslednovo NAJMNOGU prom'knalo!"
Bugari: a be kako vi izbega od kontrola ova be??????????? Namesto da go unistite na vreme, sega izleguva deka vo 1851 god. priznavate deka makedonskiot i bugarskiot se razlicni jazici. Krostajner sto kje rece? Ili dzabe parite sto mu gi dadovte.


"KOLKU ZA JAZIKOT NA g-n JORDANA , SEKOJ MOZE DA VIDI ZOSTOP E TOLKU RAZLICEN OD NASIOT PISMEN I GOVOREN JAZIK, TAKA STO KOJ PRVPAT KJE GO PROCITA KJE MU SE VIDI NE TOKMY NERAZBIRLIV TUKU I SOSEMA RAZNORODEN. (!!!) I NAVISTINA TOJ JAZIK, AKO I DA SE POKAZUVA BUGARSKI, I NEGOVATA MATERIJA KAKO I NA NASIOT E ZEMENA ISTO TAKA OD CRKOVNIOT PISAN JAZIK, PO VIDOT MEDJUTOA, T.E. PO IZGOVOROT NA ZBOROVITE I PISUVANJETO TOLKU SVOJSTVA I OSOBENOSTI IMA, TAKA STO POLESNO MOZE DA GO NAUCI I DA GO GOVORI EDEN TUDJOPLEMENIK, A NE EDEN EDNORODEN BUGARIN. DA PROSTAVAAT SKOPJANITE I NIM PODOBNOJAZICNITE BIDEJKJI TIE NE GO RAZBIRAAT NITU MOZAT DA GO GOVORAT NASIOT JAZIK."

"Bolgarski" v. "carigradski vestnik", fototipno izdanie, br. 55 od 6.X.1851, str. 19.

  Top


Remove

Lobby | Topics | Previous Topic | Next Topic
Rate this topic (1=skip it, 10=must read)? [ 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 ]
 
 

Powered by DCF2000 ©1997-2000 by DCScripts. All rights reserved.