Makedonija/Macedonia
Upatstva za registriranje i koristenje na forumot

"Zar ovie ni go trujat forumot???"

Email this topic to a friend
Printer-friendly version of this topic
Archived thread - Read only 
Previous Topic | Next Topic 
Home Conferences Politika (Protected)
Original message

Skopjanec Click to EMail SkopjanecClick to check IP address of the poster 09-Sep-03, 01:16 AM (GMT)
"Zar ovie ni go trujat forumot???"
Хан Аспарух
681-700 г.
Трети син на хан Кубрат - последен владетел на "Стара Велика България" . Хан Аспарух побеждава императора на Византия Константин IV . В съюз със седемте славянски племена образува българската държава , призната от Византия през 681 г. Изгражда Плиска и Дръстър . Загива през
700 г. в битка с хазарите край Дунав

Хан Крум
802-814 г.
Побеждава император Никифор I Геник и с облования му череп вдига наздравица за победата. Постига голямо териториално разширение на държавата. Създава здрава централна власт и силни закони против кражба, разбойничество, пиянство и др.

Хан Омуртаг
814-831 г.
А ето и един български документ от онова време Хан Омуртаг преведе войската си срещу гърците и славяните, "за да свали от трона гръцкия император, ... да смаже славяните и те да не могат да се освестят докато го има слънцето и тече река Тича" <Бешевлиев, Веселин. Към прабългарските надписи. София, Печатница “Художник”, 1927>.

Цар Георги Тертер I
1280-1292 г.
От кумански произход .Стратег на крепостта Червен . Избран единодушно от болярите от кумански произход за цар на българите след бягството на Иван Асен III .

Цар Смилец
1292-1298 г.
Поставен от татарския хан Ногай. (!!!)

Цар Чака
1299 г.
Син на татарскияхан Ногай и зет на цар Георги Тертер I от кумански произход. (!!!)

...Цар Георги Тертер II.....Цар Михаил Шишман .....Цар Иван Стефан......Цар Иван Александър.

--------------1323-1330 г....................1323-1371 г.........................1330-1331 г. .............................1331-1371 г

Цар Иван Срацимир
1356-1396 г.

  Top

 Table of contents

Ne znaeme samo sto zborele, Skopjanec, 09-Sep-03, (1)
Dobro, imale religija, Skopjanec, 09-Sep-03, (2)
Arno ama ostanale nepismeni, Skopjanec, 09-Sep-03, (3)
Nepismeni a civilizacijata ime pod ..., Skopjanec, 09-Sep-03, (4)
Sepak korenite im se daleku vo Azij..., Skopjanec, 09-Sep-03, (5)
Bugarskiot ep so MK nema nikakva vr..., Skopjanec, 09-Sep-03, (6)
Bugi, togas sto takvo barate vo Mak..., Skopjanec, 09-Sep-03, (7)
Ali Pasa im dava Egzarhija na bugar..., Skopjanec, 09-Sep-03, (8)
ZNAEME ZA OVA NELI?!, Skopjanec, 09-Sep-03, (9)
Za razlika od toa znaeme deka..., Skopjanec, 09-Sep-03, (10)
Novi pogledi na BG istoriografija, Skopjanec, 09-Sep-03, (11)
Uste ne znaat kako nastanala BG!!!, Skopjanec, 09-Sep-03, (12)
Aferim, 3PO, 09-Sep-03, (13)
Zdravo Aferim, Skopjanec, 09-Sep-03, (14)
IMENIK NA BUGARSKITE HANOVI, Skopjanec, 09-Sep-03, (15)
Bugarskite vladeteli ne se makedons..., Skopjanec, 11-Sep-03, (16)

Lobby | Topics | Previous Topic | Next Topic
Messages in this topic

Skopjanec Click to EMail SkopjanecClick to check IP address of the poster 09-Sep-03, 01:21 AM (GMT)
1. "Ne znaeme samo sto zborele"
...koga dosle vo Makedonija: SLAVJANO BUGARSKI ILI BUGARSKO-BUGARSKI,KUMANO-BUGARSKI,VLASHKO-BUGARSKI,TATARO-BUGARSKI....???

The possibilities are endless!!! A shto vsusnost e toa bugarski jazik?

Language Family Trees: Altaic
http://www.ethnologue.com/show_family.asp?subid=709

Altaic, Turkic
http://www.ethnologue.com/show_family.asp?subid=710

Altaic, Turkic, Bolgar
http://www.ethnologue.com/show_family.asp?subid=787

CHUVASH: a language of Russia (Europe)
SIL code: CJU
ISO 639-1: cv
ISO 639-2: chv

Population 1,774,000 in Russia (1993 Johnstone). Population total all countries 1,809,000. Possibly including second language users: 2,000,000 (1999 WA).
Region Chuvashia, east of Moscow, near the Volga River. Cheboksary is their capital. About half live in towns (1995). Also spoken in Estonia, Kazakhstan, Kyrgyzstan, Uzbekistan.
Alternate names BULGAR
Dialects ANATRI, VIRYAL.
Classification Altaic, Turkic, Bolgar.
Comments The only extant language in the Bolgar branch of Turkic. About 80% can use Russian as second language. Chuvash magazines. Cyrillic script. Newspapers, radio programs, TV. Agriculturalists. Christian: Russian Orthodox; traditional religion. NT 1904-1911.
http://www.ethnologue.com/show_language.asp?code=CJU

Ethnic groups - Chuvash
"Chuvash nationalism is not pan-Turkic, instead they stress their Bulgar heritage. The Chuvash therefore wanted to assume the name "Bulgars" and change the name of the republic to Bulgaria. For understandable reasons, they were not allowed to do so. The Chuvash derive a strong identity from their Bolgar past which makes them somewhat dissimilar to the Russian peoples.
The republic of Chuvashia (official name from 1991) has the lowest relative Russian population of any ethnically defined republic of the Russian Federation."
http://www.nupi.no/cgi-win/Russland/etnisk_b.exe?Chuvashian


Language Family Trees
Altaic
Altaic (65)
Mongolian (13)
Eastern (12)
Dagur (1)
DAUR (China)
Mongour (4)
TU (China)
BONAN (China)
DONGXIANG (China)
YUGUR, EAST (China)
Oirat-Khalkha (7)
Khalkha-Buriat (5)
Oirat-Kalmyk-Darkhat (2)
Western (1)
MOGHOLI (Afghanistan)
Tungus (12)
Northern (4)
Even (1)
EVEN (Russia (Asia))
Evenki (2)
EVENKI (China)
OROQEN (China)
Negidal (1)
NEGIDAL (Russia (Asia))
Southern (8)
Southeast (5)
Nanaj (3)
Udihe (2)
Southwest (3)
JURCHEN (China)
MANCHU (China)
XIBE (China)
Turkic (40)
Bolgar (1)
CHUVASH (Russia (Europe))
Eastern (7)
AINU (China)
CHAGATAI (Turkmenistan)
ILI TURKI (China)
UYGHUR (China)
UZBEK, NORTHERN (Uzbekistan)
UZBEK, SOUTHERN (Afghanistan)
YUGUR, WEST (China)
Northern (8)
ALTAI, SOUTHERN (Russia (Asia))
ALTAI, NORTHERN (Russia (Asia))
SHOR (Russia (Asia))
DOLGAN (Russia (Asia))
KARAGAS (Russia (Asia))
KHAKAS (Russia (Asia))
TUVIN (Russia (Asia))
YAKUT (Russia (Asia))
Southern (12)
Azerbaijani (5)
AZERBAIJANI, SOUTH (Iran)
AZERBAIJANI, NORTH (Azerbaijan)
KHALAJ (Iran)
QASHQA'I (Iran)
SALCHUQ (Iran)
CRIMEAN TURKISH (Uzbekistan)
SALAR (China)
Turkish (4)
BALKAN GAGAUZ TURKISH (Turkey (Europe))
GAGAUZ (Moldova)
KHORASANI TURKISH (Iran)
TURKISH (Turkey (Asia))
Turkmenian (1)
TURKMEN (Turkmenistan)
URUM (Georgia)
Western (11)
Aralo-Caspian (4)
KARAKALPAK (Uzbekistan)
KAZAKH (Kazakhstan)
KIRGHIZ (Kyrgyzstan)
NOGAI (Russia (Europe))
Ponto-Caspian (4)
JUDEO-CRIMEAN TATAR (Uzbekistan)
KARAIM (Lithuania)
KARACHAY-BALKAR (Russia (Europe))
KUMYK (Russia (Europe))
Uralian (3)
BASHKIR (Russia (Europe))
CHULYM (Russia (Asia))
TATAR (Russia (Europe))

  Top

Skopjanec Click to EMail SkopjanecClick to check IP address of the poster 09-Sep-03, 01:31 AM (GMT)
2. "Dobro, imale religija"
ne bile 103% primitivni:

ТАНГРАНИЗМЪТ - ПРЕДХРИСТИЯНСКИЯ МОНОТЕИЗЪМ

"Българите сториха много добрини
на християните, а християните
забравиха. Но Бог вижда."
Из надписа на кана ювиги Пресиан

Естествено е да се каже, че земята, която сега наричаме България, има история и преди 681-ва година. Логично е да се приеме и че онова, което 13 века държа българската държава на сцената на Европа и планетата, не е било идеята за оцеляване-не оцеляването, което е живот в агония, а идеологията за лично битие, което предлага държавата, религията, културата и път за съвършенство, т.е. идеологията за социална общност, която изисква като потреба правна регулация и доктрина за свобода.

Преди 681-ва година земята, наречена Тракия / Ракхива на финикийски, което значи етерно пространство или небесна твърд/ , има хилядолетен родов, социален, верски и личен живот. В нея живеят Орфей и Евридика. Тук е изворът на музите- Касталия, храмовете на Аполон и Дионисий; тук живее жрецът, царят и божеството Залмоксис. От тракия черпят благодат поетите Тамирис, Линос и Амфион. Херодот ще пише: Тракийският народ след индийския е най-голям, а Помпоний Мела: Траките са вярвали в прераждането.

На тази плодна земя гостуват митологиите на елини и римляни, след това и на славяни - всички със свои молитви и олтари, за което музеите днес свидетелстват. Разбира се, не най-беден, а въобще непопълнен с нито една статуя на Перун , на Лада, Морена и т.н., остава музеят на славянските митологии, защото славяните имаха по-скоро битология, отколкото митология.

Митологиите не бяха тревога на обикновения човек с примитивен светоглед на приложена култура и усвоена душевност. Един Марс искаше войнство, една Атина Палада даде мъдрост- той създаде мировата римска империя, тя роди седемте атински мъдреци.

Нямаме автентична информация юдаизмът в нашите земи да е имал реално утвърдени колонии и свои синагоги, носители на монотеизма. В Рим, Солун, Атина, Коринт има, но в Сердика и Филипополис няма! Някои много натрапчиво в историческо ограничение поддържат, че само моисеизмът в предхристиянско време е монотеистичен. Този стрес и досега не е изживян, когато се говори за българския монотеизъм. А има Тангра, и тангризмът!

Говоря не за исторически факти/ те съществуват/ , а за религиознание. Затова няма нищо учудващо, че в сърцевината на нинешната българска земя дори не знаем мястото на Първа Юстиниана. Първата стъпка на християнското благовестие бе на тракийския бряг- На Филипи, мястото, където апостол Павел роди идеята на универсалното християнство.


  Top

Skopjanec Click to EMail SkopjanecClick to check IP address of the poster 09-Sep-03, 01:37 AM (GMT)
3. "Arno ama ostanale nepismeni"
Spored Patepisecov Robert Wolf od negovata poseta na Bugarija vo 1827 godina, mosne slikovito ja opisal sostojbata:

"Tamu kadesto ne se koristi grckiot jazik vo bogosluzbite se koristi drevniot pismen jazik, no bidejki Bugarite ne go razbiraat nitu edniot, nitu drugiot, toa znaci deka tie prakticno bogosluzbata ja slusaat na, za niv, nepoznati jazici. Vo onie malku ucilista sto gi ima po gradovite site ucebnici se napisani na grcki, iako toj jazik narodot ne go poznava. Kako rezultat na seto ova najgolemiot del od ludjeto se nepismeni. Jazikot so koj se koristat e samo usmen i ovoj jazik nikogas ne bil literaturen. Duri neodamna bile otpecateni nekolku kniski na ovoj jazik, no jas ne uspeav da vidam nitu edna od niv... Vo mnogu mesta nema nitu uciliste, nitu crkva, nitu pak knigi.....Niz site sela niz koi pominav ne sretnav nitu eden covek koj znaese da cita i da pisuva."

Vo ova svedostvo e mnogu znacajno tvrdenjeto deka Bugarite voopsto ne go razbirale nitu t. n. crkovnoslovenski jazik (sto svoevremeno Turko-Bugarite go primile od Makedoncite), pa nejasno e zosto nekoi denes i ponatamu, tvrdoglavo i von sekakva logika, tvrdat deka ovoj jazik navodno bil "starobugarski".

Vprocem, za nepostoenjeto na kakva i da e bugarska litaratura duri i vo prvite decenii od 19. vek, svedocele i brojni nacionalno osoznaeni bugarski prerodbenici od cetiriesettite do sedumdesettite godini na 19. vek. Ovie bugarski dejci zestoko go kritikuvale niskoto nivo na pismenost kaj Bugarite, kako i nepostoenjeto na knizeven bugarski jazik. Najgolem dokaz za ova se bugarskite prerodbenicki tekstovi, napisani na srbiziran bugarski jazik, vo koi avtorite nedvosmisleno se zalat deka Bugarite nemaat svoj knizeven jazik i baraat vednas da bide sozdaden vakov jazik.

Ponatamu, vo javnosta e malku poznato deka pred da bide sozdaden bugarskiot literaturen jazik (sredina na 19. vek), togasnite retki bugarski panslavisti otprvin pisuvale na jazik, koj pretstavuval mesavina pome|u ruskiot i srpskiot jazik i ovoj niven jazik bil tesko razbirliv za retkite Bugari, koi umeele da citaat vo toa vreme. Podocna, po vostanieto vo Srbija, vo pocetokot na 19. vek, bugarskite prerodbenici pocnale da gi pisuvaat svoite dela na - srpski! Na srpski pisuval i golemiot bugarski prerodbenik Ljuben Karavelov.

Vo cetiriesettite, pedesettite, seesettite, pa duri i vo sedumdesettite godini na 19. vek, Bugarite pocnuvaat da pisuvaat na eden srbiziran bugarski jazik, koj denesnite Bugari isto taka tesko go razbiraat. Poradi ova tekstovite na togasnite bugarski prerodbenici denes vo Bugarija se preveduvaat na sovremeniot bugarski literaturen jazik.

Inaku, vistinata za pojavata na bugarskiot knizeven jazik vo 19. vek, e sosema poznata i vo svetot. Spored Grolier enciklopedija (USA, 1995 g.) za bugarskata literatura go pisuva slednoto:

"Bugarskata literatura se pojavuva duri vo 19. vek kako izraz na patriotskite artikulacii protiv turskoto ropstvo." (!)

  Top

Skopjanec Click to EMail SkopjanecClick to check IP address of the poster 09-Sep-03, 01:42 AM (GMT)
4. "Nepismeni a civilizacijata ime pod nosot"
Moneti od Aleksndar i Filip vo Pirinska Makedonija

"Makedonija e medju prvite zemji vo svetot koja vovela svoja moneta kako plate`no sredstvo, poveke od tri veka pred Hrista. Vo Pirinska Makedonija se poznati najmalku 100 anticki gradovi i drugi anticki naselbi i objekti koi postoele mnogu vekovi pred Hrista. Pronajdenite moneti vo Pirinska Makedonija, sto se kovani od Aleksandar i tatko mu Filip, ja potvrduvaat silata i mokta, kako i toa deka Makedonija bila lulka na civilizacijata

Na drevnite moneti se gleda kako na vistinski i mnogu ceneti spomenici na kulturata. So pretstavenite licnosti i simboli od dvete strani, tie se vistinski primeroci na umetnosta, zasto preku niv e odrazen stepenot na razvienosta na kulturata i ekonomijata niz vekovite. Odamna lugeto ja pocuvstvuvale potrebata da obezbedat sredstva koi ke im sluzat vo trgovijata. Do pojavuvaweto na prvite moneti, kako sredstvo za pla}awe se koristele domasnite zivotni - konji (HA), goveda, ovci, a pokraj niv i zemjodelski alatki i parcinja od metal.

Makedonija e medju prvite zemji vo svetot koja vovela svoja moneta kako plate`no sredstvo, poveke od tri veka pred Hrista. Toa se potvrduva so mnogu moneti kovani od makedonskite carevi koi se naodjaat ne samo vo denesnite granici na Makedonija, tuku i vo zemjite kade se prostirala starata drzava, kako i vo sosednite drzavi. Vo toa ne e isklucok i Pirinska Makedonija.

Vo Pirinska Makedonija se poznati najmalku 100 anticki gradovi i drugi anticki naselbi i objekti koi postoele mnogu vekovi pred Hrista. Da si pripomneme deka vo dolinata na rekata Strimon (Struma) bil osnovan i prviot grad na Aleksandar III Makedonski - Aleksandrija. Tuka bile i poznatite gradovi Petra kaj Petric, Desudavma kaj Sandanski, Neine kaj selo Dolna Gradesnica, Krupa kaj selo Krupnik, Skaptopara kaj Blagoevgrad, Nikoporis ad Nestum vo dolinata na rekata Nestos (Struma) i drugi. Vo Pirinska Makedonija bile uste Jamforina, Bine, Garesk, Kalipolis, Ortopolis, a anticki naselbi so neidentifikuvani iminja imalo kaj Katunci, Dzigurovo, Kulata, Petrovo, Palat, Ilindenci, Caparevo, Razlog, Grmen i u{te kaj mnogu, mnogu drugi naselbi.

Vo nivnite urnatini i denes cesto moze da se najdat moneti izraboteni od bronza ili blagoroden metal, kovani od makedonski carevi, koi bile koristeni kako platezno sredstvo vo celata makedonska drzava.

Medju carevite vo Makedonija, koi kovale moneti sto se koristele vo Pirinska Makedonija se Filip II i negoviot sin Aleksandar III Makedonski. Interesno e da se zabelezi deka tie kovani moneti bile platezno sredstvo na celiot Balkanski Poluostrov. Z latnite moneti na Filip II (stateri) na prednata strana ja imale glavata na Apolon so lovorov venec, a na zadnata strana momce vo dvokolka sto galopira. Na srebrenite tetradrahmi, pak, e pretstavena glavata na bogot Zevs, a na zadnata strana e samiot Filip II na konj kako pobednik. Na drugi moneti e pretstaveno golo momce na konj vo od nadesno. I dvata vida moneti se odnesuvaat na pobedata na carot na konjskite trki vo Olimpija.

Od zlato, srebro i bronza gi koval monetite i Aleksandar. Trite vidovi moneti se koristeni na recisi celiot Balkanskiot Poluostrov. Na prednata strana od zlatnite moneti e pretstavena bozicata Atina, a na zadnata strana bozicata Nike. Na tetradrahmite ja ima glavata na herojot Herakle, a na zadnata strana e bogot Zevs. Monetite na Filip i Aleksandar se modelirani so golemo majstorstvo. Osobeno vpecatliv e likot na Filip. Negovoto lice e so kratko potstrizena brada i mustaki, kako sto bilo voobicaeno za Makedoncite vo toa vreme.

Na ilustraciite se pretstaveni nekoi od monetite na Filip. Ednata e zlaten stater, koj od prednata strana ja ima glavata na Apolon so lovorov venec, nadesno. Na zadnata strana ima momce vo dvokolka sto galopira nadesno.

Na tetradrahmata, pak, e izgravirana glavata na Zevs so lovorov venec, nadesno. Tuka ima i krug od zrnca. Na zadnata strana e samiot Filip na kow so od nalevo. Na grbot mu se spusta nametka. Desnata raka e dignata vo zapoveduvacki gest. Pod stomakot na kowot e izgravirano sonce so 9 zraci.

Pronajdena e i tetradrahma na Filip koja na prednata strana ja ima glavata na Zevs, a na zadnata momce na kow koe vo desnata raka dr`i palmovo gran~e, a pod stomakot na kowot ima zavitkana zmija i beotijski stit pod dignatata predna noga. Pronajdeni se tetradrahmi i so varvariziran lik na Zevs na prednata strana i so likot na Filip na zadnata.

Mosne se interesni i monetite na Aleksandar. Na tetradrahmite zadnata strana e so glavata na Atina so korintski slem ukrasen so zmija, a na prednata e izgravirana glavata na Aleksandar so tenija i rog na oven, nadesno. Na druga tetradrahma na prednata strana stoi glavata na Herakle pokriena so ko`a od glava na lav. Na zadnata strana e Zevs na prestol so pogled nalevo. Vo desnata raka dr`i orel, a so levata se potpira na zhezol. Na desnata strana stoi natpisot ALEKSANDAR.

Pokraj Filip II i negoviot sin Aleksandar, moneti kovale i makedonskite carevi Filip III, Demetrij, Filip V, Persej i drugi. Imitacija na aleksandrovite moneti koval i keltskiot car Kovar koj imal drzava vo Trakija cija prestolnina bil gradot Tile. Pronajdenite moneti, kovani od Filip II i Aleksandar III, kako i od drugite makedonski carevi, se potvrda za visoko razvienata kultura na Makedonija. A, kako pocit kon golemite dela na Aleksandar Makedonski moneti od zlato, srebro i bronza koval i Lizimah (323-281 godina pred Hrista). Dosega pronajdenite tetradrahmi i stateri na Lizimah se od ist vid. Na prednata strana e pretstavena glavata na Aleksandar so rog od oven. Na toj nacin carot e pretstaven i kako egipetskiot bog Amon. Na tetradrahmite glavata na carot e pretstavena so pogled nagore, a crtite na liceto se prikazani realisticno. Na zadnata strana e modelirana bo`icata Atina so dlabok reljef. Pove}eto od tie moneti se kovani vo monetarnicata na Vizantija.

Pronajdenite moneti vo Pirinska Makedonija, sto se kovani od Aleksandar i tatko mu Filip, kako i od drugite makedonski carevi, sega pretstavuvaat istoriski spomenici. Tie ja potvrduvaat silata i mo}ta, kako i toa deka Makedonija bila lulka na civilizacijata vo toa vreme za site poznati drzavi i narodi.

  Top

Skopjanec Click to EMail SkopjanecClick to check IP address of the poster 09-Sep-03, 04:20 AM (GMT)
5. "Sepak korenite im se daleku vo Azija"
ОНГЪЛЪТ И СТАРИТЕ БЪЛГАРИ

Откъде произлизат българите?

Последната дума на науката като че ли е: от Азия, от областите около Северозападен Китай - някъде около Памир, или Алтай, или Тян-Шан. Или от района около Волга и Дон. И ние чакаме с надежда някой да открие в загадъчните далечни страни повече подробности - какво са правили там, кои народи са били техни съседи, кога и защо са тръгнали насам, къде са спирали по пътя си ...

И като чакаме, чуваме по нещо: тук и там се среща по някоя дума, която прилича на българските; тук и там - неясно сведение, което може би се отнася за някой български владетел; тук и там - някоя легенда ...

Но ние чакаме, а убеждението не идва. Може би защото искаме прекалено много да научим нещо определено за стари събития, за които няма информация? Или може би защото търсим в погрешна посока?

* * *

Теориите за произхода на българите най-грубо може да се разделят на две групи:

А) Българите са пришълци от изток (тюрки, или славяни, или друго "племе", или пък смес от такива народи);

Б) Българите са местно население в централната и североизточната част на Балканския полуостров.

Първата доминира - тя е безрезервно възприета от официалната историческа школа на XIX - XX век; към втората като че ли се отнасят само някои стари "погрешни" и "наивни" схващания.

За първата се пише много; за втората - почти нищо. Но в следващите редове ще предложим доводи в полза на теза именно от втората група.

* * *

Специалистите добре знаят, че в доста средновековни и антични хроники и други документи се споменават прояви (главно военни) на българите на Балканския полуостров от времето преди Исперих. Например:

1) Византийският поет Йоан Цеца пише:

"И тогава всички пристигнаха в Авлида с кораби,
и заедно с тях Ахил, синът на Пелей
и на Тетида, дъщерята на философа Хирон,
водейки войска от хуни-българи-мирмидонци
на брой две хиляди и петстотин." (ГИБИ10 с. 104)

2) Йоан Малала и Йоан Екзарх направо твърдят, че Ахил е бил българин (ДЯК ком. с. 211).

3) Мавро Орбини цитира сведения на Марк Аврелий Касиодор, че българите са се сражавали с римляните около 390 г. (МАВ с. 51-52).

4) Павел Дякон, Готфрид Витербски, Алберт Кранц и Павел Емилий пишат, че българите, които ЖИВЕЕЛИ ОКОЛО ДУНАВА, в 450 г. нападнали краля на лонго-бардите Агилмунд, убили го и разбили лонгобардите (МАВ с. 52).

5) В приписка към хрониката на Манасий се казва, че по времето на император Анастасий (491-517) българите ЗАВЛАДЕЛИ земите около Видин и Охрид (МАН с. 123).

6) Зонара в житието на император Анастасий пише, че българите нападали Илирик (МАВ с. 52) и че той е построил Дългата стена от Черно до Мраморно море за отблъскване на техните набези (СИД с. 50). Ако по това време България наистина се е намирала около Дон, както се твърди в днешните учебници и монографии, едва ли би била такава постоянна заплаха за Византия, че заради нея да се строи нещо толкова мащабно!

7) Раич съобщава, че според Прай около 500 г. българите, предвождани от Либерт I или Бузар, ЗАВЛАДЕЛИ МИЗИЯ И СЕ ЗАСЕЛИЛИ В НЕЯ (РАИЧ с. 81).

8) Дюканж, Льо Киен и др. започват списъка на архиепископите на България с Протоген Сердикийски, живял по времето на Константин Велики (АС с. 202 и с. 261).

Този списък може да бъде продължен с още много факти (вижте например СТАМ), които убедително оформят следната картина: българите са един от основните воюващи, завладяващи, заселващи се, участващи в църковния живот на Балканите народи през IV-VII в., и ако някой иска да твърди, че по това време те не са били постоянни жители на тези земи, то той трябва да докаже такова твърдение със сериозни аргументи.

Горните примери ни предлагат няколко "минавания" на Дунава и "завладявания" и "заселвания" на българи в Мизия и Македония.

Отношението на официалната историческа школа на XIX - XX век към тях обаче е странно: тя предпочита да постави на преден план едно друго събитие - минаването на Дунава от дружината на Исперих - и да го използва за предубедени изводи. Нейният подход вече е породил цяла конструкция, бедна откъм документални потвърждения, но с ясна идейна насоченост - да внуши безапелационно, че българите са пришълци в собствената си земя, като им остави за утеха възможността да си измислят легенди за "велики завоевания", които малцина извън границите на България познават, а когато ги чуят най-често ги възприемат със снисхождение.

Тази конструкция, която можем да наречем "мит за Онгъла", обхваща придвижването на "чергарското българско племе" от изток - от Алтай или от границите на Китай до Балканите - и смесването му със славяните.

Къде е истинският Онгъл?

Ще сравним сърцевината на Мита за Онгъла с един епизод от английската история, който описва нашествието и заселването на саксите в Британия; действието в него се развива в средата на V в., а данните са от древните хроники на Достопочтения Беда (The Venerable Bede, 672-735), Нений (Nennius, края на VIII в.) и Галфрид Монмутски (Galfridus Monemutensis, ок. 1100-1155) (БРИ с.180-181 и с. 278).

Маркираме основните моменти:

1) Саксите са били изгонени от родните си земи (както и "прабългарите");

2) предприели са дълъг поход на запад (както и "прабългарите");

3) намерили са временно убежище на остров (както и "прабългарите");

4) островът на саксите и островът на "прабългарите" са свързани с едно и също латинско име "Ангулус"; първият се отъждествява с датския Оггул, а за втория се счита, че се е намирал в местността "Онгъл", чието име на гръцки се изписва като "ОГГЛОС", а на латински "Ангулус" (приликата на "Оггул" и "Огглос" също е очебийна);

5) островът на саксите се е намирал в Дания, а островът на "прабългарите" до Дунав (на ангийски Дунав е Danube и е съзвучно с "Дания");

6) от Оггул саксите започнали успешно завладяване на обширни територии в Британия, а "прабългарите" от Онгъла - на обширни територии от Византия;

7) първоначалното заселване на саксите било в околностите на стар римски защитен вал; такъв вал има и близо до "Дунавския Онгъл" ("валът на Траян", наречен с това име в чест на римския император Траян);

8) саксите идват от Германия, а водачът на българите Исперих носи име с германско окончание "рих".

И така, един и същ разказ за преселване в някакъв "ангулус" - с незначителни деформации на имената и украсен по различен начин с второстепенни подробности от местната британска и българска историческа реалност - е вплетен в старите истории на Англия и България. В подобни случаи казваме, че това е "блуждаещ сюжет" (или "клише") - повтаря се тук и там, и обикновено е трудно да се установи откъде произхожда.

Любопитно е да се отбележи, че Рънсиман, написал една от известните съвременни версии на българската история, не е отбелязал повторението на това важно и за англичаните, и за българите събитие, въпреки че той като шотландец без съмнение е познавал отлично и английските хронисти. Едва ли би могло да се мисли, че той преднамерено би прикрил подобен факт. Тъй като добросъвестността му не буди съмнение, струва си да обърнем внимание на психологическия аспект в дейността на историците: доколко те са в състояние да преодолеят бариерата на догмата на "авторитетите", на първичните си подсъзнателни предубеждения? Ако още в студентските си години са си изградили някои схеми, стереотипи и образи, които са погрешни, колцина от тях биха могли да ги разрушат безболезнено?

Критики на Мита за Онгъла

Не са малко историците, които оспорват различни аспекти на "масовия" (описан в учебниците) вариант на тезата за преселването на старите българи от "далечни източни страни" към днешна България и "претопяването" им от славяните.

На атака се подлагат:

1) Малобройността на българите.

Изтъква се например, че десетина хиляди човека не биха могли да организират единна държава на голяма територия, каквато България е обхващала още от времето на Исперих.

2) Номадството на българите.

Тук типичен довод е: как са могли едни номади още с идването си в североизточна България да построят град като Плиска, с големи каменни палати, разкош и т.н.?

3) "Разтварянето" сред заварените славяни.

Лансират се комбинации на идеи за големия брой на новодошлите българи и изселването на славяните.

4) Образуването на "нова държава".

Подлага се на критика придаването на сакрално значение на 681 година като "начало на българската държава" и се развива идеята за приемственост не само в "прабългарската" династия на Исперих отпреди 681 г., но и в цялата държавна организация. Понякога се прокрадва и мисълта за едно постепенно - траещо десетилетия - преместване, стъпка по стъпка, на границите на държавата от Северното Причерноморие на запад и югозапад.

5) Културната изостаналост на пришълците.

Тъй като номадството е естествено свързано с ниско културно ниво, официалната историческа теза закономерно развива у българите съответен комплекс, който води до желанието непременно да се обясни какви уникални качества са имали прадедите им. Възхваляват се тяхната дисциплина, преданост, жертвоготовност; способности в търговията и занаятите; напоследък вниманието ни се насочи към календара им (който наистина е с висока стойност).

Към тези пет точки може да се добавят и други.

Интересни изложения на някои от изброените критични направления може да се намерят в книгите на П. Добрев (ДОБ1 - ДОБ4), М. Драганов (ДРА), Ив. Божилов (БОЖ2) и др. Но най-ясно и последователно несъстоятелността на Мита за Онгъла е показана от Ганчо Ценов. Вероятно той е първият, който научно обосновано е предложил хипотезата, че българите са старо местно население на Балканския полуостров, живяло в неговите централни, североизточни и южни части, включително и на полуостров Пелопонес. Неговата цялостна научна дейност (резултат на която са международно признати научни трудове) заслужава много сериозно внимание, но преди да преминем към нея, следва да зададем един риторичен въпрос:

Кой е Ганчо Ценов? Защо e почти неизвестен сред българските научни среди?

И вместо отговор да продължим с въпроси: Защо книгите му са изчезнали от библиотеките, защо са практически недостъпни за читателите?

Ако теориите му не са верни, къде са критиките срещу тях?

Резултатите от политическата и научната цензура, на която са били подложени той и творчеството му, както и от личната неприязън на някои от нашите изтъкнати историци от миналото към него, са печални: не би било пресилено да се каже, че те са отложили с десетилетия належащото сериозно преосмисляне и реформиране на старата история на Югоизточна Европа, а заедна с това и на старата световна история.

  Top

Skopjanec Click to EMail SkopjanecClick to check IP address of the poster 09-Sep-03, 04:22 AM (GMT)
6. "Bugarskiot ep so MK nema nikakva vrska"
Епосът на Волгокамските Българи
Микаил Бащу, 882 г.
Руски оригинал.


О ТОМ, КАК АЛБАСТЫЙ ПРОДАЛ СВОЮ ДУШУ ШАЙТАНУ

Призвал Тангра убийцу Карги -
Злого алпа Албастыя -
К себе на суд.
Испугался див.

Не раскаялся, как другие алпы,
Перед Творцом,
Предпочел обратиться за помощью
К самому Шайтану.

Шайтан укрыл Албастыя,
В глубинах Земли,
Сделал его
Повелителем подземного мира Тама.

За это продал алп
Свою душу Дьяволу.
Стал джином-йорегом,
Назвался Тама-Тарханом.

Заскочил в подземелье Албастыя
Конь Тулпар,
Когда однажды
Нагонял его Шурале.

Спрятал Албастый Тулпара
В одну из своих бесчисленных пещер
И предложил Шурале коня
В обмен на тысячу дев.

Стал Шурале
Воровать дев для Албастыя.
Растлевал их джин,
От них сотворил сорок тысяч йорегов.

Наиболее растленных
Отпускал на свободу,
Дабы блудницы
Растлевали других женщин.

Когда Шурале
Пошел воровать тысячную деву
В племя Имэн,
То попался в западню Бояна.

Придавило тяжелое бревно
Тело Шурале.
Попросил тогда испуганный алп
Помощи у Албастыя,

Согласился быть слугой джина
В обмен на спасение.
Подкопал Албастый землю под Шурале-
Провалился тот под землю.

Велел джин Шурале
Убить алпа Бат-Терека,
Который пытался своими корнями
Схватить Там-Тархана.

Стал Шурале
Бродить по подземельям
И всюду ломать и грызть
Корни деревьев.

Пытался настичь
Самого Бат-Терека
И избавить Албастыя
От опасности.

Больше не воровал дев
Из - за боязни ловушки,
Но не мог прожить без них
Похотливы Албастый.

Стал искать замену Шурале
В этом деле.
Нашел ее в лице
Злого алпа Аждахи.


  Top

Skopjanec Click to EMail SkopjanecClick to check IP address of the poster 09-Sep-03, 04:23 AM (GMT)
7. "Bugi, togas sto takvo barate vo Makedonija"
Из книгата Българите в Мала Азия от древността до наши дни

на
Катерина Венедикова

Историята на Караман" ("Караман Тарихи") или "Историята на Караманската династия" ("Таварих-е ал-е Караман") е летопис за караманците и за династията Караман в Мала Азия. Караманското княжество е най-силният и сериозен съперник на османците в Анадола. Може би заради неговата мощ османците са пронудени да насочат първоначално завоеванията си не в Мала Азия, а на Балканския полуостров. През XIII и XIV век то е по-силно от Османското княжество. През XV в. то вече започва да губи сили, за да бъде погълнато постепенно от Османската държава в края на XV в. и да прекрати напълно съществуванието си около началото на XVI в.

***

Същевременно "Историята на Караман" е разказ за компактно българско население, живяло на и около Булгар Дагъ (Планината Булгар, Българската планина) в Тороските планини. Един клон от него се заселил и около Бейшхир. То участвало в походи, войни, сражения, обсади и завладявания на градове и крепости предимно в Южна и Централна Мала Азия, но освен това и в други части на полуострова, а и към Сирия. Съдбата и действията на българите били преплетени със съдбата и действията на караманците при управлението на всички техни владетели и наместници по наши хранологични уточнения, 1227 до 1517г. непрекъснато. Тези българи имали своя 10-хилядна войска, свои бейове и владетели-ханове, дори кралица. Имали и своя територия, държавица-Булгар. Обитавали земите около и във високата, стръмна и непристъпна Българска планина (Булгар Дагъ), чийто върхове надхвърлят 3000м. надморска височина, между градовете Ерегли,Нигде, Юргюб, Адана и Тарсус, Ердемли, Мут и Караман, в областа на самия град Тарсус, също и околностите на Бейшехир до Коня.
В различните си варианти летописът заема до 300 приравнени към машинописни страници текст. В този обем той ни предоставя повече от 150 сведения, в които пряко се споменава булгар та'ифеси -българи -аскери-българската войска, булгар елери-българските бойци, булгар бейлери-българските бейове, Булгар Дагъ-планината Булгар, както и имената на владетелите на българите Яхши хан, Айдън бей и кралица Катерина. Има вероятнист да е от българско потекло и Есен(Асен).
Освен тези 150 преки споменавания на българи, поне още около 150 пасажа в летописа се отнасят за българите, но в тях не се споменава пряко етнонимът булгар-българин, български.

***

Авторите на "Историята на Караман" са трима. Летописът бил започнат в стихове на персийски език във формата на шахнаме от Ходжа Деххани (SKOT- 1946,8 и 9). Шахнаме е литературен вид, който в поетична форма в двустишия се описва живота на източните владетели и историята на управляваните от тях държави и народи. Деххани живял в двора на селджуския владетел Алаеддин Кейкобад III, чието първо управление започва в 1284г. сл.Хр (Босворт,МД, 1971, 179). Деххани изпял 600 двустишия за караманците и за българите, като описал събитията от XIIIв., но починал (SKOT-1946,8 и 9).
Караманският владетел Алаеддин Кейкобад III, който управлявал от около 1352 докъм 1398г., наредил на поета Яриджани да продължи на персийски език историята в стихове (SKOT-1946,8 и 9). Яриджани изложил събитията от XIV век, изпъстрени отново със сведения за българите.
А в началото на XIV в., или по-късно през същия век, при или след залеза на караманската династия, Ахмет бей с псевдонима Шикяри (Ловецът, любителя на лова) превел "Историята на Караман" от стиховете на персийски език в проза на среднотурски и продължил изложението докъм 1517г. (SKOT-1946,8 и 9).При последните описани в летописа военни действия през 1516 и 1517г. българите отново учасват в битки срещу войската на османския султан Селим I.

***

Нашите изследвания показват, че в частта за XIIIв. от "Историята за Караман", написана от Деххани, описанието на събитията е доведено докъм 1286г. сл..Хр. Затова смятаме, че или авторът Деххани е починал около1286г., или пък продължителите или преписвачите на летописа са имали някаква съществена причина да пропуснат описанието на управлението на караманските владетели Гюнери бей(1277-1299г.) и Яхши хан (1308-1315г.)(Tez 1622,132,Zeyl I).Възможно е тъкмо по това време, в което липсва разказът за двамата карамански владетели, да е възникнало родство по сватовство между българската владетелска династия в Южен Анадол и Караманската династия. Не можем да не обърнем внимание на факта, че името на българската династия в Булгардаг и Тарсус е Яхши хан, и името на караманския владетел, чието управление е пропуснато, е също Яхши хан.

***

Трите варианта-персийски, кратък и разширен турски-произхождат от един източник.
И сведенията за българи в трите варианта произхождат от един източник.
Изглежда, че повечето различия между трите варианта се дължат най-често на творчеството на преписвачите и редакторите.

***

Съществено отличие на подробния от краткия вариант в този раздел (1495-1517г.) е разказът за управлението на кралицата на българите Катерина в планината Еренколов, около Бейшехир и между Бейшехир и Коня и разгромът им от войските на Селим преди похода му към Египет и Арабия. Тези събития са описани само в разширения турски вариант (вж.С2-2116-9-21510).

***

И в трите варианта има значителен брой съобщения за българи и ако едно определено или няколко определени сведения за българи са пропуснати в някой от ръкописите-преписи, то същото (същите) сведения са налице в други няколко ръкописи и в изданието. И обратното, ако в изданието липсва някое сведение за българите, то е налице в някой от ръкописните преписи. Тези различия се дължат на преписвачите и редакторите.

***

Като че ли професорът по история на турския език и по история на Турция в Истамбулския университет Неджип Асъм има заслугата, смелостта и доблестта пръв да публикува значителен брой сведения за българите от разширения турски вариант на "Историята на Караман" в две статии в цариградския вестник "Икдам". Първата е озаглавена "ANATULUDA BULGARLAR-1" (Българите в Анадола-1) и е отпечатана в бр.8842(с.4) в цариградския вестник "Икдам" на арабица на 27 ташрин I 1337 г.х. (27.10.1921г.). В тази публикация Асъм изнася от ръкопис на разширения вариант на летописа някой данни за българите за XIII в.; за първата едногодишна война на българите, предвождани от Яхши хан и сина му Айдън, в близост до крепоста Маре (вер.дн. Магара) в Българската планина със сборна караманска войска на Нуреддин, баща на Караман (през 1227-1228г.сл.Хр.); за участието на бея Айдън с 4 хиляди български войници около 1243г. сл. Хр. в битка срещу неверниците на Гьоркес и Силифке; за участието на 4000 българи около 1273г. на страната на караманския владетел Мехмед, при р. Чаршамба сую (между Ларенде и Коня) в сраженията между селджуските и караманските войски.

***

Тук Хеджип Асъм дава разчетен текст на арабица на приложението, добавено според него отпосле към разширения турски вариант на "Историята на Караман". В него става въпрос за един клон от българското племе, който от времето на селджуците и караманците, след монголците (следователно след 1243г. сл. Хр., бел.К.В.) живеел в района на Бейшехир в непрестъпната планина Еренколоф (вероятно това е планината Еренлер с височина 2319м., която се намира на североизток от Бейшехир, бел.К.В.). Към края на XV и началото на XVI б. тези българи избрали за своя кралица мома на име Катерина, която разполагала с 10 000 души, въоръжени с пушки.
Когато караманците, застрашени от османците, се оттеглили в Българската планина (вер. след 1487г., бел.К.В.), селяните от границите на Коня до границите на Бейшехир останали под власта на Катерина.
Българите на Катерина и тя самата били разгромени от войската на Селим, преди похода му до Египет и Арабия (1516г. Срв.С2-II0 42/II-2159-10-14).

***

Особено ценни са бележките на Неджип Асъм във втората половина от статията за езика, религията и произхода на тези българи. Той отбелязва, че "може с основание да се мисли, че ортодоксите, които днес се намират по онези места (от Бейшехир до Коня, бел. К.В.) и говорят турски език, са остатъци, продължение от онези българи.
Асъм подчертава нещо много важно, което не е писано от други изследвачи, нито пък става ясно от текста на "История на Караман", като изключим името на кралицата на българите от Бейшехир до Коня, Катерина, в приложението към разширения турски вариант на летописа, което говори за християнски произход: езикът на тези българи е славянски, а тяхната религия - християнска. Това показва, че те са от балканските българи.
Проф. Асъм утвърждава, че в документите, с които разполага, е отбелязано, че тези българи (от Бейшехир до Коня, бел. К.В.), а и българите в Таш или (около Българската планина, бел. К.В.) са се намирали тук от времето на селджуците насам (следователно вероятно още от XI в. , бел. К.В.) и че в Селчукнаметата (стихотворните истории на селджуците) пише, че в селджушката войска е имало българи и левантинци - европейци, родени на изток.

***

Описанието на похода на бащата на Караман, Нуреддин, до Ерменак предхожда първото сведение за българи в летописа. Неджип Асъм, а от него и Доросиев отбелязват, че Ерменак, преди да бъде завладян от караманците, се намирал в ръцете на българите. Изворите и изследванията сочат обаче, че Ерменак по това време бил владян от "арменските неверници" (вж. Tekindag, 1948 , 316-317). Не изключваме възможността в Ерменак да са живели и българи ок. 1227 г., когато стават описаните събития. Но изглежда точно по това време те не са го владеели.
Същевременно у Доросиев правилно са посочени част от местата, където са живеели и действали българите. Отбелязано е, че "тези българи ... са живели в една част на Конянския и Аданския вилаети в околностите на планината Торос (Таурус), предимно в и около планината Булгар Даг (Българската планина), която е едно от нейните (на Торос, бе. К.В.) разклонения."
Вярно е и твърдението, че сме имали там български преселници още в XII в. (Доросиев , 184). Изворите и изследванията сочат български преселения там поне от VIII в., ако не и от по-рано. (Вж. тук Българите до XIII в.) Вярно е, че тези българи са били компактна маса, както и че в летописа са указани някои от елементите на държавност сред тези българи (срв. Венедикова, май 1981, 1982, 57-69).

***

П.Коледаров привежда и известията на Хиндалов за българите от Булгардаг след битката при Косово до 1402 г., извлечени от "История на Караман".
Интерес будят извлеченията му из "Бележки по учителстването ми в Мала Азия" на Н.Орешков. Преданието за "Маненската крепост" на "Мано, български войвода на преселените много отдавна българи с хиляди във времето на българските царе" свързва крепостта Меннан с българското присъствие.
Крепост с такова име се намира в околностите на Ерменак в Южен Анадол. В нея често се подслонявали караманските владетели. От крепостните стени на Меннан се хвърлил караманският владетел Пир Ахмед, когато Гедик Ахмед паша влазъл в Ларенде, завладял Ерменак и го заловил (Бел. К.В. Срв. Tekindag, АККТ 1967, 61 и 62 и Konyali, АККТ, 1967, 724).
Но и недалеч от езерото Маняс в Северозападна Мала Азия около 1872 г. стърчели все още развалините на още една "Манянска крепост, свързана с българския войвода Мано" (вж. Доросиев, 88).
Също така малоазийските българи твърдели, че караманлиите са потурчени българи.

***

В статията "Имена, свързани с българи в Мала Азия, един литературен паметник" (Венедикова, 1981, 173 - 182) е проучен кратък откъс от "Данишменднаме", в който се среща името Булгар, извлечен и преведен от критичното издание на Ирен Меликоф. Съпоставяйки го със сведения за българи от "История на Караман", авторката установява, че географското понятие Булгар Дагъ, Българска планина, се споменава в "Данишменднаме" във връзка със събитията от 1098 г. сл.Хр. и че по същото време е съществувало понятието българска граница (булгар хаддъ bulgar haddi) и тази граница се е простирала в полите на Българската планина. Следователно още в края на XI век българите в Южен Анадол са били обединени на териториален принцип.

***

В доклада "Към въпроса за българските племена и държавни образувания в Мала Азия през XI - XV в.", изнесен на III конгрес на БИД, 3-5 октомври 1981 г., Ибрахим Татарлъ (Татарлъ, 1982, 385-396), позовавайки се на стиховете на Дж. Руми, отбелязва, че българите през тази епоха (XIII в. бел. К.В.) са били популярни в Централна , Източна и Южна Мала Азия (с.389), че българските племена са били организирани в държавност и през определен период някои малоазииски държави били задължени да плащат данък на българската държава (с.389).
Татарлъ правилно регистрира, че според "Историята на Караман" от началото на XIII до началото на XVI в. българите вземат активно участие в повечето събития в големи области на Мала Азия и част от Близкия Изток (с.390), че българските племена населявали подножията и областите на Булгардаг - наименование, обхващащо през средновековието едва ли не целия Тавърски масив; че и до днес са запазени руините на голям средновековен град по пътя между Коня и Гьоксу, в близост до град Бозкър, известен сред населението като Булгар (с.391).
Татарлъ допълва, че за българите разказват епически, литературни, летописни и документални извори (с.394). В Малоазииската българска държава били включени християнски славянизирани българи от Балканския полуостров, тюркоезични българи, къпчаци, кумани и др. За съжаление, авторът не навсякъде посочва източниците за сведенията, които дава, и за заключенията си (като например за град Булгар и за славянизираните българи) не е посочено откъде са данните.
Татарлъ изказва предположението, че е възможно една част от българите около Булгардаг да са се преселили в Западна Мала Азия и да са поставили основите на Айдънското княжество. Друга част останали в Южна Мала Азия и са се разселили в съседната Чукурова и равнината на Коня и постепенно се асимилирали. Вероятно други продължили да съществуват като т.нар. караманлии, говорещи тюркски, а изповядващи християнска религия (с.394).

***

Според Ходжа Деххани, когато предците на караманците идват в Мала Азия от Ширван и усядат в южната част на полуострова (по наши хронологически уточнения ок. 1217 - 1228 г. сл. Хр.), те заварват българите в и около Българската планина и дори една година се сражават с тях (вж. тук Българите през XIII в., SKOT - 1946 -15/10-22 и 15/32 16/1-2). След това караманци и българи влизат в съюзни, а може би и във васални отношения и извършват съвмвстни военни действия непрекъснато от XIII докъм първата четвърт на XVI век. Обект на отделно изследване може да бъде въпросът дали по-рано предците на тези българи не са били съседи с прадедите на караманците в Ширван и около Елбрус.

***

Някои автори са обърнали внимание в изследванията си на Българската планина, която често е арена на действия в "Историята на Караман", а и в други извори. През последните десетилетия в Турция някои са склонни да извеждат името й не от българите, които са я населявали, а да дават други етимологии като Бол кар дагъ (Bol kar dagi - Планина с изобилен сняг) или Бога дагъ (Boga dagi - Бикова планина, boga означава бик). Дори тези нови имена на планината четем върху най-новите карти на Турция (срв. Turcja, 1986, Еремеев, 1973; Турция, 1981), за разлика от по-старите (вж. Justus Perthes, 1905, N 59. Klein Asien, където не само планината е отбелязана като Bulgar dagi - Българска планина, но е регистриран и Bulgar madeni - българският рудник) и др.п.
Едни считат, че Bulgar dagi е само онази част на Аданските Тороски планини, която се намира западно от прохода Кюлек (вж. Bulgar Dagi, Bulgar Madeni, IA. C. II, 1949, 796, N 124 и 125).
Тороските планини са от най-важните планински вериги на Турция. Простират се в Южен и Източен Анадол по протежение на Средиземно море. Делят се на три клона:
- Западните Тороски планини се намират от двете страни на залива Анталия. Стигат до оклоностите на езерата. Образуват местността Теке и планината Ичел.
- Средните Тороски планини се простират между платото Ташели (точно срещу остров Кипър) и платото Узун Яйля (на североизток от град Кайсери). Най-високите им върхове са Булгар Дагъ (3585 м) и Аладаг (3734 м), на североизток от Българската планина.
- Източните Тороски планини са масив, който се извисява след Узун Яйля. Най-външната редица образуват планините Аманос, в околностите на залива Искендерун. Най-източните Тороски планини като лък обграждат от юг Източен Анадол. Най-високата им точка е в местността Хаккари - в. Джило (4168 м.), на юг от източната част на езерото Ван, близко до границата с Ирак и Иран (вж. КА, 1968, 1118).
В "История на Караман" са описани сражения и действия на българите и в трите клона на Тороските планини.
Татарлъ счита, че в средновековната тюркска литература названието Булгардаг има по-широко съдържание, отколкото сега. То се отнася едва ли не за целия Тавърски планински масив. (Вж. Татарлъ, 1982, 390).
По повод на споменаването на Българската планина в "Данишменднаме" Осман Туран пише, че в този извор и в първите османски съчинения планините на юг от Трабзон се наричат Булгар или Булгар Дагъ. И в селджушките извори в Тороските планини има една споменавана с днешното си име Българска планина (Булгар Дагъ). Тя вероятно е свързана с тюркси или славянски българи. Но Българската планина на юг от Трабзон изглежда че повече е свързана с древното си име Пархар, отколкото с името Булгар. Преди Пархар тези планини носели името Paryadres (Turan, 1971, 125, 134). Простирали се по левия бряг на р. Чорох откъм Трабзондокъм Артвин (вж. Die Welt der Antike, 1958, 7H2, S.48).
Като имаме предвид, че Еремеев и Ийнанч сочат още през 530 г. сл.Хр. български преселници в района Трабзон, р. Чорох и Горен Ефрат (Евемеев, 1971, 54-57; Yinanc, 1944, 167) и споменаването на тамошната българска планина у Нешри, Ашък Пашазаде и други автори, допустимо е да мислим, че и тази планина е свързана с името на българите поне от VI do XV век непрекъснато.
Някои учени са обръщали внимание в изследванията си и на Българския рудник (Bulgar madeni), който се намира в Българската планина. За Българския рудник (Bulgar madeni) или за рудника в Българската планина (Bulgar dagi madeni) е отбелязано, че е "прочут оловно-сребърен рудник на северния склон на Булгар дагъ, южно от големия път на кервани от Коня Ереклиси до прохода Кюлек, югоизточно от Ули къшла". Бил разработван с прекъсване от 1825 г. до Първата световна война. Още в средните векове Ибн Фазл аллах говори за сребърен рудник в околностите на <славянската крепиост Лулуа> и това е същият Булгар мадени (вж. Bulgar Dagi, Bulgar Madeni, IA. C. II, 1949, 796.)

***

Турският учен проф. д-р Зеки Веледи Тоган споменава за педвижвания от Северен Кавказ към Анадола на племена, свързани с прабългарите, през време далеч преди новата ера. Той излага следните интересни мисли:
"Когато скитите (Sakalar) идват към Източна Европа, те подгонват киммерийците (Kimmerler), kоито живеят в Северен Кавказ, към южната част на Кавказ и към Мала Азия. Гръцкият автор Прокопий показва тези киммерийци като прадеди (деди - dede) на по-сетнешните българи. Подобно на това и иранско-хазарското предание говори за кимарийците (Kimariler) като прадеди (деди) на българите, но няма друго доказателство, което да потвърди това..." (Togan, 1970, I, 34).
M.И. Артаманов (1974, 23) отбелязва: "От древноизточните извори е известно, че кимерийците са се появили в Мала Азия в 20-те години на VIII в.пр.Хр." В такъв случай може би ние би следвало да отнесем тази първа поява на прадеди на по-сетнешните българи в Анадола около това време.

***

Неведнъж потомци на българските владетели са играли важна роля в Анадола. За 1045 г. арменски източници разказват, че Арон Булгар, син на Българския цар Иван Владислав, бил един от първите управители на бившата столица на Армения - Ани (Овнанян, 1969, 21-22). През 1048 г. една от трите византийски армии, които се сражават против тюрките селджуци, била командвана от Арон, син на българин, който владеел Васпураканския край (Аристакес Ластивертци, цит. по Овнанян, 1968, 21).

***

И извори за XII в. регистрират славянско и българско присъствие в Мала Азия. В летописа на Абу Мансур ал Хазини "Забележителните дни на селджушката държава" , в летописна бележка за Санджар, управлявал от 1117 до 1157 г. , се споменават "славянските страни Сувар , Булгар и Анкара..." (цитат по Татарлъ, 1982, 387).

***

В османските регистри Анкара е посочена като едно от местата, в което летуват и зимуват български джемаати - юруци (Eroz, 1983, 21 и 22).


-----------------------------
Из книгата "Българите в Мала Азия от древността до наши дни". Катерина Венедикова
"Тракия" - ООД, Стара Загора
Издателство "Идея" към частен колеж "Тракия", 1998 г.
6000 Стара Загора, ул. "Цар Иван Шишман" 77, тел.: о42/3 02 06
1510 София, ул. "В. Петлешков" 9, тел.: 02/47-31-37
-----------------------------

  Top

Skopjanec Click to EMail SkopjanecClick to check IP address of the poster 09-Sep-03, 04:26 AM (GMT)
8. "Ali Pasa im dava Egzarhija na bugarite"
АЛИ ПАША:

"ВИЕ ДОБРО ЗНАЕТЕ ДЕКА НИЕ ТУРЦИТЕ И ВИЕ БУГАРИТЕ ИМАМЕ ИСТА КРВ И ДЕКА И НИЕ А И ВИЕ НЕ СМЕ СЛОВЕНИ......ОД ВАШАТА СПОСОБНОСТ ЗАВИСИ ДАЛИ КЕ УСПЕЕТЕ СЕ ДА ПОБУГАРЧИТЕ.....ЗА ДА СТАНЕТЕ НАШИ НАСЛЕДНИЦИ ВО ЕВРОПА..."

  Top

Skopjanec Click to EMail SkopjanecClick to check IP address of the poster 09-Sep-03, 04:29 AM (GMT)
9. "ZNAEME ZA OVA NELI?!"
Византийские и болгарские книги на Руси. Явление «трансплантации». Прежде чем рассмотреть вопрос, какие произведения и жанры переводной литературы стали известны в Древней Руси в первые века после создания письменности, познакомимся подробней с характером деятельности древнерусских переводчиков.

Значительная часть книг, и в частности богослужебных, была привезена в X-XI вв. из Болгарии. Старославянский (древнеболгарский) и древнерусский языки настолько близки, что Русь смогла использовать уже готовый старославянский кириллический алфавит, созданный великими болгарскими просветителями Кириллом и Мефодием <1> в IX в., а болгарские книги, будучи формально «иноязычными», по существу, не требовали перевода; отдельные черты болгарского морфологического строя, как и часть лексики болгарского языка (так называемые старославянизмы) вошли в систему древнерусского литературного языка.

  Top

Skopjanec Click to EMail SkopjanecClick to check IP address of the poster 09-Sep-03, 04:48 AM (GMT)
10. "Za razlika od toa znaeme deka..."
Spored Timarion, vizantiskiot satiricar:

"The day of Saint Demetrius in (Salonika) is as great a festival as the Panathinei in Athens or Panionii in Miletus; it is a grand MACEDONIAN CELEBRATION in which not only the MACEDONIAN PEOPLE gather, but people of all sorts and from all directions: Greeks from different regions of Hellada, the Mizian tribes..."

Vizantiiski Vremenik, Moscow VI 1953, p. 367.

  Top

Skopjanec Click to EMail SkopjanecClick to check IP address of the poster 09-Sep-03, 04:56 AM (GMT)
11. "Novi pogledi na BG istoriografija"
Предизвестена е появата на балканските национализми. Симптоматично е, че първите конструктори на българската национална идея излизат именно от средите на най-ревностните елинофили. (!!!!!)

Защото - най-общо казано - когато през XII и XIII век на Запад, макар и не в смисъла на XVIII век, започва да се формира идеята за нацията, тя изхожда именно от общовалидността на латинския език и на християнското самосъзнание

http://www.online.bg/kultura/my_html/2081/b_kapr.htm
Доклад,
четен на
тържественото
събрание
на Софийския
университет
"Св. Климент
Охридски"
на 24 май 1999 г.

Георги Каприев

  Top

Skopjanec Click to EMail SkopjanecClick to check IP address of the poster 09-Sep-03, 05:03 AM (GMT)
12. "Uste ne znaat kako nastanala BG!!!"
Списание НИЕ бе създадено от Тодор КОНДАКОВ и Красимир КАРАКАЧАНОВ в началото на 1997 като издание на новото българско национално движение:


САМО ФАКТИ
За професионалните историци нещата са отдавна известни. Но на равнището на масовия читател и най-вече на българския ученик и до ден днешен истината е, кой знае защо, табу.

Митът е следният - Русия ни освобождава и създава в Сан Стефано “Велика България” в етническите граници на българския народ, (без Северна Добруджа, Поморавието и доста смесените райони на Южна Тракия). “Злите” западни сили обаче, от омраза към българите и за да не допуснат излаз на приятелска (разбирай васална) на Русия България на Средиземно море, безжалостно разкъсват в Берлин целокупна българска държава. От тук насетне “русофилското суверие” (изразът е на Димитър Благоев!) става неотменна част от българската политическа психология и традиция, а Западът, и преди всичко Англия - символ на нещо омразно и антибългарско.

Каква обаче е историческа истина?

Още по време на Сръбско-турската война (юни-юли 1876 г.), Русия започва активна дипломатическа дейност в полза на нарушаване на балканското статукво. Първата крачка в това отношение е знаменитата среща в Райхщад, днешна Чехия, между двамата императори Франц-Йосиф и Александър II и техните канцлери - Гюла Андраши и Александър Горчаков.

Срещата се провежда на 8 юли 1876 г. На нея не са подписани никакви споразумения и протоколи. Впоследствие Андраши диктува записки от срещата на руския посланик във Виена, а Горчаков - на своя секретар. Тези две записки, незаверени от никого и доста несходни една с друга, са единствените документи за срещата. Все пак общото в тях е достатъчно красноречиво, а то гласи: “в случай на сръбска победа двете държави да не оказват съдействие за образуването на голяма славянска държава”(!). В случай на разпадане на Европейска Турция според руската записка България и Румелия(?) образуват независими княжества, според австрийската - автономни провинции.

След провала на Цариградската посланическа конференция през декември 1876 г. Русия окончателно решава да воюва. На 15 януари 1877 г. в Будапеща е подписна тайна конвенция. Тя излиза на бял свят едва през 1917 г., когато в пристъп на революционен ентусиазъм болшевиките публикуват царските дипломатически архиви. Съгласно тази конвенция Австро-Унгария се задължава да запази неутралитет в руско-турския конфликт. В замяна на това Австро-Унгария получава право да окупира Босна и Херцеговина, а Русия си възвръща Югозапада Бесарабия, която съгласно Парижкият мир 1856 г. е предадена на Румъния. По-нататък, вече в писмен вид се потвърждават условията от Райхщад - Русия се задължава да не създава голяма славянска държава на Балканите. Границите на бъдещото българско княжество са фиксирани между Дунав, Черно море и Стара планина. Забягвайки напред, ще отбележим, че дори и това не се изпълнява - Северна Добруджа е предадена на Румъния като компенсация за югозападна Бесарабия. С което се създава още едно огнище на напрежение.


Сто и двадесет години след 3 март 1878 г. ние още не можем да дадем еднозначна оценка на събитията, довели до възкръсването на българска държава.

Наистина ли договорът от Сан Стефано имаше за цел само да спечели вечната признателност на българите към Русия или пък беше отчаян опит да се наложат нови условия на западните сили? И дали Сан Стефано и породеното от него русофилство не бяха основната причина, която предопредели неуспеха на по-сетнешните национално-обединителни борби? А може би точно Сан Стефано вдъхна надежда, че националното обединение е възможно?

Безспорно е едно - в Сан Стефано бяха препотвърдени българските етнически граници, начертани година преди това от посланиците на Великите сили. Тогава никой не поставяше под съмнение българския характер на Мизия, Тракия и Македония. Именно това е заветът и днешното значение на договора от 1878.
Юбилеят е подходящ повод да видим какви са санстефанските (етническите) граници на днешните българи. Съседите постоянно късаха парчета от българското землище, за да се стигне до 1919 г., когато свободна бе само половината от българската земя. Днес има независима Македония, но в нея все още властват сърбоманите. Означава ли това обаче, че наричащите се "македонци" не са част от българската нация? И още отказали ли сме се от идеята за обединена България? На тези трудни въпроси може би най-точен отговор даде още по времето на тоталитаризма Стефан Попов:

“Българската идея във вековете, която се състоеше в това, хората на същия майчин език, за които - дали под свободно, или под чуждо небе - денят на равноапостолите Кирил и Методий е техният истински национален празник, да бъдат сбрани под единния държавен покрив, за да могат в най-усилено разгръщане на духовните си сили да внесат своя дял в съкровищницата на европейската култура. Тази идея иска, щото народностните граници да бъдат и граници на държавата - и в стоте години от Берлинския договор насам тази цел определяше нашето политическо и културно съзнание, нашата народна и държавна воля, нашето историческо верую. Тази висока цел бе отречена от днешния режим, не само редуцирайки независимите от временните обстоятелства народностни граници до обусловените от ситуациите на времето държавни граници, но и защото постави т. нар. идея на комунизма, т. е. на партийната власт, над тази на нацията. Някога в нашите учебници по отечествознание имаше отделни глави за “българските земи под чужда власт”. Днес едва посмяват да твърдят етническия произход на тяхното население. От претенцията всички българи да бъдат интегрирани и държавно се отказаха неколкократно и официално. Ако днес припомням ясно и чуто тази претенция, то не е за да давам израз на неизлечим националистически максимализъм: аз претендирам исторически за българщината същото право на народно единение, както другите са го издигнали и осъществили - този път в рамките на обединена Европа.”

  Top

3PO Click to EMail 3POClick to check IP address of the poster 09-Sep-03, 11:31 AM (GMT)
13. "Aferim"
Aferim, e, ova se podatoci za respekt.
Pozdrav do Skopjanecot
  Top

Skopjanec Click to EMail SkopjanecClick to check IP address of the poster 09-Sep-03, 02:51 PM (GMT)
14. "Zdravo Aferim"
Ima uste mnogu, no ne sekogas ima vreme za postiranje. Bugaro-azijatite se navistina dosadni: znaat deka nivnoto e falsifikuvana laga, no misalt ako ja povtorat iljadapati kje stane vistina.

Bidejkji se raboti za najpodli neranimajkovci, na mislenje sum deka treba da se upotrebi triple cocktail: da se ignoriraat, da se brisat, i DO BESVEST da im se davaat izvadoci od nasata istorija (kako na primer ovoj dole).

Mnogu pozdravi.

Pismoto od Temko Popov do Despot Badzovic,
9ti maj, 1888 god. Solun
"Dragi mi Despote,

Vo predgovorof na ova pismo kje ti predizvestam, oti ja kje se pom'cam da pisam, kolku je mozno na nase narecie, zamestvaikji onie rechi, koi ja i ne znam, so blgarskji. Sco da se cinit inako Despote! Nasevo narecie, koga mozelo da diktirat na drudjite slavjanski narecia, ostanalo najsiromasko i, kako pitach, da spruzvit r'ka bilo na blgarskoto bilo na srpskoto, pa duri i na ruskoto! Ne otricam ja oti svite slavjanskji narecia se shodni pomedju si i oti prirodno je da se vzaemeet ednoto ot drugoto, a ne do vakvo
dere(dze) do koe e doslo nasevo kutro narecie, sco ne mozit covek da si iskazit mislite, bez da upotrebit blgarskji reci, ako toi imat ziveno u blgarsko, srpskji - ako toi imat ziveno u srpsko.

Vistina, nasevo narecie kao naishodno so srpskoto, trebit ot nego da crpit onie reci, koi kje nemat u recnikot si, no k'de e ni je nasiot recnik, k'de se nasite filolozi, koi da mozeet da se zavzemeet so ovoi vazen vopros t.j. da ni sostaveet gramatika i drugji najnuzni ucebnici, barem za osnovnite ucilisca?.....Da ne se lazim Despote, NACIONALNIOT DUH U MAKJEDONIA DO TAKVO DEREDZE DENESKA JE STIGNAL, STOTO I SAM JISUS HRISTOS AKO SLEZIT OT NEBONO NE MOZIT DA GO UVERIT MAKJEDONECA, OTI TOJ JE BLGARIN ILI SRBIN, OSVEN ONIE MAKJEDONCI, U KOI VEKJE PROPAGANDATA BLGARSKA SE IMAT VKORENNENO.

Za da se uveris ti vo ova nesco trebit da zemis blgarizma pred oci. BLGARSKATA PROPAGANDA -- EVO VEKJE CINAET 20 GODINI, K'DE RABOTAT U MAKJEDONIA, VO NAISLEPITE VREMINA, KOGA GRCIZMOT -- SOVSEM CUZDA NACIA, BESE ZAFATIL DA SE VKOREVVIT VO SRCETO MAKJEDONSKO; I MAKJEDONCITE KOGA VIDOA ZRAK OT SLAVJANIZAM, FRLJIA SE, KAO SLJEPI, VO PAZUITE MU, BEZ DA PULJAET NA RAZLIKITE MU. Stigase za nimi oti se otkjinaa ot grcizmot. No sco da se cinit sega, t.j. POSLE DVAESETOGODISNI BLGARSKI M'KI, ADJITACII I NEMILOSRDNI PARICNI ZRTVI? Se cinaet ona, Dragi mi Despote, sco je prirodon, NO ZA BLGARITE NEOCEKIVANO, T.J. SEGA SEKOI MAKJEDONEC PRIZNAVAT OTI TOJ NE JE BLGARIN I GLASNO ISPOVEDAT SVOJATA NACIA, AKO I DA SE POLJZUET USCE OT BLGARSKI SREDSTVA, NEMAIKJI, RAZUMI SE SVOI. Posle, ot kako vidjame nie oti blgarizmot propadat vaka uzasno, mozno li je da se vervit na nekakov uspeh za rasprostraneneto na drug, kakof i da je toi, slavjanskji jazik?.....Zatoa nie, Dradji mi Despote, befme zafatili usce ot lani i duri ot olumlani da preporucvame DA SE OTVORAET MAKJEDONSKI UCILJISCA SO OVA NAMERENIE, STOTO KOLKU JEMOZNO DA SE ISKORENVAET BLGARIZMITE KOI SE IMAET PIKNATO OT OTVORENJETO NA BLGARSKJITE UCILL. U MAKEJDONIA...

Ovaa mi ti e rabotava, nakuso, Despote, ako sakas da ja znais...."


  Top

Skopjanec Click to EMail SkopjanecClick to check IP address of the poster 09-Sep-03, 03:24 PM (GMT)
15. "IMENIK NA BUGARSKITE HANOVI"
Od neprocenlivo znacenje e drevnoto istorisko delo pod naslov "Imenik na bugarskite hanovi" napisano vo Bugarija vo dalecniot 8. vek.

Vo Imenikot za tataro-mongolskiot vodac ATILA(poznat kako "Bozji kamshik) se veli deka e "PRATATKO NA BUGARITE". Toj vo ova delo se srekjava pod imeto Avitolah.

Kako negovi naslednici (OD NEGOVIOT TURSKI ROD "DULO") sleduvaat hanovite: Irnik (sin na Atila, koj na nekoi mesta se srekjava i pod imeto Ernah), Gostun, Kurt i Bezmer, za koi pisuva deka, VO SKLAD SO BUGARSKATA TRADICIJA IMALE IZBRICENI GLAVI. Pod imeto Kurt ovde se podrazbira bugarskiot han KUBRAT, sto znaci deka vo ovoj Imenik, Atila e smetan za direkten krven predok na hanot Kubrat i na Bugaro-azijatite.

Denes hanot Kubrat se smeta kako prviot etnicki vladetel na denesnata bugarska nacija, a gledame deka toj bil direkten krven potomok na tataro-mongolskiot vodac Atila.

Inaku "Imenikot na bugarskite hanovi" e napisan vo vremeto na hanot ASPARUH, koj e eden od sinovite na han Kubrat, sto znaci deka ovoj Imenik e napisan od togasni dobri poznavaci na istorijata na Bugarite.

Ovie tatkovci i vodaci na bugarskata nacija nemaat nisto so Makedonskiot narod i negovite 25+ vekovni tradicii vo Makedonija. Nitu edna makedonska pesna, ep, ili bilo sto drugo gi slavi ili spomenuva ovie bugari od prosta pricina sto tie se tudj za Makedonecot narod, bidejkji etnogenezata, kulturata, jazicite i recisi se drugo medju makedonskiot i bugarskiot narod se sosema razlicni.

  Top

Skopjanec Click to EMail SkopjanecClick to check IP address of the poster 11-Sep-03, 00:16 AM (GMT)
16. "Bugarskite vladeteli ne se makedonski"
List of Bulgarian monarchs

Atila
Irnik

Gostun
Organa, regent (? - 619)
the Dubo clan (? - 740, before 808 - 976)

Kubrat (584-642)
Benzmer (642-643)
Asparukh (643-701)
Tervel (701-718)
name unknown, Tervel's successor (718-724)
Sevar (725-740)
the Ukil clan (739-761, 764-766)

Kormisosh (739-756)
Vinekh (756-761)
Subin (764-766)
Umar (766)
the Ugain clan (761-764)

Telets (761-764)
Tokt (766-767)
Anarchy (767-770)
Telerig (770-777)
Kardam (777-802)
period of confusion (802 - 808)
Continuation of the Dubo clan

Krum (808-814)
joint rule of Omurtag (815-831), Dukum (814-815) and Dizewg (815)
joint rule of Malamir (831-852), Presian (836-852)
Boris I Micheal (852-889)
Vladimir of Bulgaria (889-893)
Simeon I of Bulgaria (893-May 27 927)
Peter I of Bulgaria (927-969)
Boris II of Bulgaria (969-972)
Roman or Romanus (972-976)
House of Comitopuli (976-1018)

Samuil (976-1014)
Gabriel Radomir of Bulgaria (October 1014 - August 1015)
Ivan Vladislav of Bulgaria (1015-1018)
House of Asen (the Asenites) (1186-1277, 1279-1280)

joint reign of Teodor (I) Peter (II) (1186-1197) and Ivan Asen I of Bulgaria (1186-1196)
Kaloyan (1197-1207)
Boril of Bulgaria (1207-1218)
Ivan Asen II of Bulgaria (1218-1241)
Kaliman I of Bulgaria (1241-1246)
Micheal II Asen of Bulgaria (1246-1256/1257)
Kaliman II of Bulgaria (1256/1257)
Mico (1256/1257)
Constantine Tikh of Bulgaria (1257-1277)
Ivan Asen III of Bulgaria (1279-1280)
Ivailo the Swineherd (1277-1279)

House of Terter (1280-1292, 1300-1323)

George I of Bulgaria (1280-1292)
Teodor II Svetoslav (1300-1322)
George II of Bulgaria (1322-1323)


Smilets of Bulgaria (1292-1298)

Mongolian monarch in Bulgaria 1298-1300

Chaka (1298-1300)
House of Shishman (1323-1396)

Micheal III Shishman (1323-1330)
Ivan Stephen of Bulgaria(1330-1331)
Ivan Alexander of Bulgaria (1331-1371)
Ivan Shishman of Bulgaria (1371-1393)
Ivan Stratsimir of Bulgria (1393-1396)
House of Battenburg (1879-1886)


Alexander I Joseph (April 4 1879 - September 7 1886)
House of Saxe-Coburg-Gotha (1887-1946)

Ferdinand of Bulgaria (1887-1918)
Boris III (1918-1943)
Simon II (1943-1946)

  Top


Remove

Lobby | Topics | Previous Topic | Next Topic
Rate this topic (1=skip it, 10=must read)? [ 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 ]
 
 

Powered by DCF2000 ©1997-2000 by DCScripts. All rights reserved.